
Сантяго де Куба е вторият по-големина град в Куба и поради многото и различни културни влияния и сериозното си Афро-Карибско наследство, често бива наричан – най-Карибския град в цялата държава. Различността му може да бъде видяна и усетена в много различни аспекти от живота в града, не на последно място, от които е музиката . Градът е известен с многото фестивали и карнавали, провеждани там, обикновено през летните месеци от годината. Някои от фиестите се организират единствено в Сантяго де Куба, което прави града изключително привлекателен и атрактивен. Аз също имах късмета да бъда там, в ден , в който се провеждаше ежегодния студентски карнавал - повярвайте, не отстъпваше по нищо на прословутият карнавал в Рио де Жанейро! В Сантяго се намира един от най-известните университети в Куба , както и най-популярното музикално училище . Навсякъде из града се виждат деца, носещи различни музикални инструменти..., много ме впечатли факта, че всяко едно кубинско дете посещава часове по някакъв музикален инструмент. Градът има доста какво да предложи и от историческа гледна точка. Сантяго де Куба често се разглежда като мястото, където се е запалила искрата на Кубинската революция, но то е и родно място на много национални герои, което е силно отразено в историческите музеи. Сантяго де Куба има своя душа...., вторият по-големина град на Куба основателно се гордее със своите герои, красиви площади и бликащата енергия от традиционните музикални ритми. Съседството с Ямайка и други тропически острови изпълва града с отчетлив Карибски дух, който се забелязва в архитектурата, усеща се в музиката и се вижда ясно в начина, по който празнуват и се веселят на фестивалите, организирани в града – “Festival de Caribe” и “ Carnaval”. Забележителностите на града представляват еклектичен асортимент от архитектурни влияния , като се започне с внушителният замък “El Morro”, който е под закрилата на Юнеско, премине се през изисканите колониални сгради “casas of Parque Cespedes”, намиращи се в историческият квартал на града, и се завърши с Божествената Базилика „ Basilica de Nuestra Senora de la Caridad del Cobre”, най-свещеното място за поклонници. Най-любимите туристически обекти около Сантяго де Куба са - на изток -резерватът „ Baconao Biosphere Reserve”, със своите кафени плантации, а на запад се извисяват най-високите върхове на Sierra Maestra Mountains . Останките от корабокрушения привличат много запалените водолази и гмуркачи. Животът кипи, страстите бушуват, музика се чува навсякъде из града – има карнавал, млади хора, облечени в костюми , танцуват, усмихват се, флиртуват с очи, студено Мохито, мелодичен джаз, бликащ от черни, отрудени ръце, докосващи нежно контрабаса, а слънцето така безмилостно пече..... Довиждане, Сантяго де Куба.....аз пак ще дойда.... Следваща спирка – Синфуегос и Тринидад! Ваша: Авиата

Вчера "MSC Cruises" подписаха договор с "Fincantieri" за изграждането на два нови круизни кораба, с опция за още един . Подписването се състоя в Палацо Киджи в Рим между „MSC Cruises“ и „Fincantieri“, в присъствието на италианския министър - председател Матео Ренци, изпълнителният директор на MSC Cruises - Пиерфранческо Ваджо и Оперативните директори - Джани Онорато и Финчантиери Джузепе Боно . Новият прототип ще бъде наречен " Seaside " и ще бъде най-големият круизен кораб , строен някога от „ Fincantieri“ . Неговите иновативни функции ще го правят уникален в корабостроителната индустрия. Двата кораба ще проправят пътя за ново поколение круизни кораби. Това ще бъде истинска революция в световният круизен бизнес , един отличен продукт, с уникални и иновативни архитектурни характеристики и авангардна технология . Двата нови кораба ще струват по € 700 милиона всеки , и ще бъдат финансирани с подкрепата на застрахователна и финансова компания „SACE“ . Корабите ще бъдат доставени на MSC Cruises по различно време - първият през ноември 2017 г., а вторият - през май 2018. Характеристиките на двата нови круизни гиганта са изключително впечатляващи - дължина 1060 фута, ширина от 135 фута, височина от 230 фута, брутен тонаж от 154 000 тона ,настаняване на 5300 пасажери, плюс 1413 души екипаж. Корабите ще могат да се похвалят с 2070 каюти за гости и 759 за членовете на екипажа , както и 468 230 квадратни метра обществените площи . Иновативен дизайн и функционалност , новите кораби ще бъдат в състояние да акостират във всяко пристанище по света. Прототипът на клас „Seaside“ представя уникални проекти, като алея на морското равнище , която обикаля страните на кораба с външни пространства , магазини и ресторанти. В допълнение „Seaside“ също ще разполага с прекрасен и просторен театър, с терасовиден балкон и панорамни асансьори с изглед към морето . Освен всичко изброено , корабите ще могат да се похвалят и с множество технологични иновации - намаляване на разхода на гориво до 25%, както и усъвършенствани системи за безопасност, които надхвърлят изискванията на международно регулиране . Звучи изключително интересно и обещаващо! Аз нямам търпение да ги видя на живо, а Вие? :) Ваша: Авиата

Прекрасното пътешествие из Куба продължава.... За повечето туристи Куба е Хавана и Варадеро, но повярвайте не е така. В серията ми разкази за Карибската перла ще се уверите в това и се надявам да успея поне малко да запаля любопитството и авантюристичният дух на всеки прочел текстовете, за да сложи Куба в списъка си с места, които трябва да посети, защото си заслужава! И такааа,.....корабът отплава от вълшебната Хавана. Гледайки как се отдалечаваме от нея от очите ми закапаха сълзи...., може би е било от вятъра, а може би душата ми е имала какво да сподели..., кой ли знае?! ;) Насочих мислите си към следващата спирка от нашето Кубинско пътешествие, а именно едно малко пристанищно градче – Антила. Това крайбрежно местенце се намира на Северният бряг на Куба, в провинцията Холгин. В Римокатолическата история, Антила, или Nipe Bay е мястото, където статуята на Дева Мария на Милосърдието от Кобре ( патронът на Куба ), е била открита около 1600 г. В района има над 20 исторически и културни забележителности, които могат да бъдат посетени, ето най-интересните от тях: - града Холгин ( Holguin) - Гуардалавака ( Guardalavaca ) - един от най-красивите плажове на Куба - 34 реки , 6 язовира - 6 водопада, сред тях спиращият дъха - Guayabo, най-големият в Куба На 27 Октомври 1492 година, Христофор Колумб акостира в Гибара, място намиращо се само на няколко километра от прелестните бели пясъци на плажа Гуардалавака . Откривателят казва, че това е най-красивото място, което човешкото око е виждало! Ще си позволя да се съглася с него ! :) Антиля и хората там ме накараха дълбоко да се замисля. Тръгвам си някак натъжена...., тази част на Куба, въпреки невероятно красивата си природа, е сякаш позабравена , сякаш изостанала от бързо и модерно развиващата се Хавана, от брилянтният курорт Варадеро или пък градът музей – Тринидад. Тук сякаш времето е спряло, или по-скоро хората са спрели и времето минава покрай тях! Погледите им бяха леко налудничави, празни , без особена надежда и визия за утрешният ден. Въпреки това те бяха, танцуваха, пиеха, пушеха, усмихваха се там и тогава, в тази секунда, час, ден..... Следваща спирка – Сантяго де Куба! Нямам търпение, а Вие?..... Ваша: Авиата

Точно, когато си мислиш, че си я разгадал, тя те обърква с поредната си загадка. Летището на Хавана ме посреща приветливо с плакат гласящ: „ ABANDON PRECONCEPTIONS, ALL YE WHO ENTER HERE” ( Всички, които влизат – МОЛЯ ОСТАВЕТЕ ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА СИ ТУК )! :) Куба в 21 век обещава да бъде място като никое друго, което съм посещавала до сега – икономически бедно, но културно богато; плесенясало, на външен вид, но с великолепна архитектура; вбесяващо и в същото време – възвисяващо, по много особен начин. Ако тази държава беше книга, то тя би била - трудна за разбиране и серийно неразбрана, наслоена, но въпреки всичко – класическа! Заплетеността на Куба е резултат от нейната особена история – сага от външна намеса, влияние и вътрешни междуособици, създали предпоставка за геноцид, робство, инвазия, контра-инвазия и така популярната революция! Лутайки се между САЩ на север и Латинска Америка на юг, Куба от доста време се опитва да намери точното си място! И аз, като повечето туристи останах безкрайно изненадана, когато пристигнах в Хавана. Очаквах да открия някоя сива комунистическа дистопия, а се озовах на диво, пищно място, където таксиметровите шофьори цитират Хемингуей и даже закоравелите циници са впримчени в тънката мрежа на интригата и романтиката. Романтиката на Куба със сигурност не е от типа – вечеря на свещи за двама... Тук, в страната, където материалната облага почти липсва, животът може да изглежда суров, в нашите очи – живот на ръба , но режимът на строги ограничения е само едната страна на монетата. Куба е претъпкана с безчислен брой невъзможни да се закупят богатства. Тази Куба, която е успяла да оцелее е чудо сама по себе си. Тази държава, която въпреки всичко през което е преминала все още успява да удивява туристи от целият свят със своите уникални плажове, заливи, планини, ром, музика и невероятно зелени пейзажи, е истинското чудо. И ключът към всичко това се крие не къде да е, а именно в Кубинците – сървайвъри и импровизатори, поети и мечтатели, циници и мъдреци. Противно на всякаква логика, точно те – хората, са тези, които са запазили страната жива, докато инфраструктурата се е разпадала, и те, точно те са тези, които гарантират , че Куба ще продължи да бъде пленителна, озадачаваща, парадоксална .... Тази уникалност е изчезваща стока в така бързо глобализиращият се свят! Заслужава си да бъде изживяна.... TO BE CONTINUED….. Ваша Авиата

1. Beaujolais Nouveau ( Новото Божоле ) започва да се предлага на световният пазар всяка година, в третият четвъртък на месец Ноември, независимо кога е стартирало прибирането на реколтата. 2. Региона Божоле, Бургундия е приблизително 55 километра дълъг от север на юг и 15 километра широк. Близо 4000 винопроизводители живеят в този живописен район, намиращ се в северната част на Франция, близо до третият по-големина град – Лион. 3. Всеки грозд в региона Божоле трябва да бъде откъснат на ръка. Това са единствените лозя, както и тези от района Champagne, където прибирането на реколтата задължително трябва да става ръчно. 4. Гаме ( Gamay noir a Jus Blanc ) е единственият сорт грозде, от който е позволено да се произвежда вино Beaujolais. Някои Калифорнийски винарни поставят етикети на свои вина „Gamay Beaujolais”, но е важно да се знае, че това вино не е от същият сорт грозде, който вирее във Франция, има съвсем различен вкус и начин на растеж. 5. Beaujolais Nouveau дължи своята пивкост на специфичен процес във винопроизводството наречен „carbonic maceration” или цялостна ферментация на плода. Тази техника позволява да се запази свежестта, плодовият дъх и качеството на виното, без да се извлича горчивият танин от ципата на плода. 6. Beaujolais Nouveau е предназначено да се пие младо – при средно добрите реколти може да бъде консумирано до месец май на следващата година. При отлични реколти ( като 2000 г. ), виното може да „живее” много по-дълго и да се ползва до излизането на виното от следваща реколта. 7. Сервирайте Новото Божоле леко охладено, тогава то е много по-освежаващо и приятно, отколкото поднесено със стайна температура. 8. Приблизително 1/3 от цялата реколта на региона Божоле се продава под марката „Beaujolais Nouveau”. 9. Районът на Божоле е известен също и с невероятната храна. Известният „Paul Bocuse” ресторант се намира в централната част на Божоле, където е и кулинарният храм на Жорж Бланк . Тези чудесни ресторанти имат изобилие от Beaujolais в своите винени листи. Това вино върви добре, както с гурме ястия, така и с по-обикновени месни блюда ..... „Le Beaujolais Nouveau est arrivé!” - Новото Божоле пристигна! Ваша: Авиата

Авиата предлага: пътешествие с роман – пакет Флоренция*. След дълги години чакане, милионите читатели по света, които търсим в книгата зарибяваща интрига и не държим авторът винаги да е носител на Нобелова награда за литература, бяхме възнаградени с нова порция културно-географски трилър, по-добър от предишните подобни хитове. В "Ад " (или “Inferno”, защото звучи по-смразяващо) американският професор Робърт Лангдън се събужда във Флоренция със загуба на паметта, преследван от наемен убиец. Оттук започва шеметно разнищване на култови за този ренесансов град символи: Данте и неговите 9 кръга на „Ад”, тайни проходи и скривалища из двореца на Медичите, катедрали, смразяващи дъха произведения на Вазари, Микеланджело и Леонардо. Може и да си бил вече във Фирензе, както е името на италиански, дори може би си бил няколко пъти, защото това място е толкова пристрастяващо, колкото и трилърите на Дан Браун. Но „Адът” дава нова гледна точка и съдържание на града. А ако все още не си ходил – сега е моментът – по още топлите следи на Робърт и вместо с туристически гид, с роман в ръка. Със сигурност по този начин екскурзията ти ще има допълнителна интрига, в добавка към прясната италианска паста, уютните кафенета, улички и традиционни туристически групи около забележителностите. За разлика от предишните романи на Браун, тук духът на града и неговите мистични тайни са по-добре уловени и предадени. За няколко десетки страници читателят успява да поживее (или по-скоро да потича) из улиците, парковете и историческите места на една вълшебна Флоренция, различна от туристическото клише. Не пропускай във Флоренция: • Посмъртната маска на Данте: завръзката на романа – гипсова отливка на лицето на починалия Данте. Това звучи вече достатъчно страховито, но всъщност е стандартна практика на уважение към велики личности през Средновековието. Маската е изключително ценна и днес се съхранява в Палацо Векио (Palazzo Vecchio). • Палацо Векио: старият дворец на 7 века властелини, днес галерия, няма как да бъде пропуснат. Романът разкрива, както ключови места като Залата на петстотинте, където е стенописа на Вазари „Битката при Марчиано” с посланието “Търси и ще намериш” (Cerka Trova), така и мрежа от тайни коридори зад платната, по които професорът бяга, за да се спаси. • Църквата Санта Маргерита де Черки, където според една от версиите младият Данте е срещнал любимата си Беатриче и където днес милиони влюбени от цял свят пускат бележки-молби на гроба на Беатриче с надеждата, че тя ще им помогне в любовта. • Бабтистерият "Сан Джовани Батиста" или Йоан Кръстител – покровител на Флоренция, където професорът отваря позлатените Врати на Рая – огромните крилати порти с библейски сюжети и разчита серия тайнствени средновековни символи в мозайките. Ваша: Авиата *Туристическият пакет можете да разгледате ТУК:

С деца на круиз или как да получим всичко за 7 дни ! Повечето от нас, родители на хлапета прехвърлили 5, работещи и имащи около седмица до десет дни лятна ваканция, сме изпадали в сериозната дилема – почивка в луксозен ол инклузив курорт на море, обиколка на красиви Европейски градове и забележителности, романтична почивка с половинката, време прекарано с детето, вкусна храна, много забавления и хубави емоции! На пръв поглед мисията изглежда невъзможна, защото ако изберем едно, губим друго, но аз мога да се опитам да ВИ убедя, че бихте могли да получите всичко в една единствена ваканция – круизната! :) Всички ние, родителите искаме да прекарваме цялото си време с децата ни по време на ваканция, а същевременно се оказва, че е почти не възможно да отпочинеш, да се забавляваш с половинката ( на саме ), да използваш седмицата лятна отпуска, за да обиколиш интересни места и да бъдеш постоянно супер търпелив и креативен, за да можеш да забавляваш и своето производно ;) – то има нужда да бъде със себеподобни, както и Ти, нали? ;) Е круизът ни предлага точно това – изключително луксозен подвижен хотелски курорт, в който детето Ви може да се забавлява с връстници в специализираните детски клубове, докато Вие вечеряте , в изискана атмосфера, или се наслаждавате да интересен коктейл, или просто четете любима книга на терасата на своята каюта, докато се наслаждавате на невероятният залез, който може да бъде видян само в открито море! Звучи Ви невероятно, моля прочетете какво всъщност получавате, закупувайки семеен круиз: - Настаняване в избраната от Вас тип каюта – възможност за тройно и четворно настаняване ( при определени круизни компании децата до навършване на 18 г. Заплащат само пристанищни такси, когато са настанени като трети и четвърти човек в каюта ) - Всеки ден, двукратно се подреждат и почистват каютите, зарежда се мини бар - Необятни количества изключително добра храна, сервирана в различните ресторанти, през почти цялото денонощие ( пасажерите, които са избрали каюта с балкон и апартаменти, ще могат да се насладят на РУМ сервиз закуска, сервирана в тяхната каюта, на терасата, в желаното от тях време ) - Постоянен достъп до напитки, на самообслужване – кафе, чай, наливни вода и разтворими сокове - Всекидневна анимация в различни частни на кораба, в зависимост от интересите - Всяка вечер можете да се насладите на различна шоу програма тип Бродуей - 24 часов достъп до иновативно оборудван фитнес център, външни басейни и джакузита - Всекидневни занимания за децата, разделени по възрасти, възможност за хранене с групата, оставане на борда през целият ден, докато родителите се възползват от свободното си време, за да разгледат някой интересен пристанищен град - Седем дневна почивка, шест или седем различни пристанища, седем различни свята, култури, истории - Мулти национална среда, позволяваща създаването да интересни контакти, опознаването на различни националности и нрави, интересни нови приятелства или пък бизнес партньорства - И още много, много незабравими спомени и моменти Заинтригувах ли Ви? Може би да, тогава обадете се, попитайте за интересна оферта, или за повече информация, за нас ще бъде удоволствие, да Ви съдействаме да влезете в нашият клуб на „Любителите мореплаватели“ ! :) Попътен вятър! Ваша Авиата

Скъпи Приятели, Wizz Air обяви, че открива новата си линия София-Дубай от 29 октомври 2013 г. и първоначално ще лети три пъти седмично, като се очаква й одобрението на регулаторните власти, съобщи money.bg. Полетите ще се извършват до Dubai World Central - летището, което скоро ще се превърне в най-голямото в света и е разположено така, че да обслужва Дубай и Абу Даби в Обединените Арабски Емирства. Каква хубава новина, не мислите ли? :) Ваша: Авиата

Будапеща е една от най-интересните като архитектура столици на Европа. Хубаво е да можеш да вървиш с часове без окото ти да се измори да разглежда. Както си вървиш по някоя от уличките и си се улисал в красивите и почти навсякъде реставрирани сгради, се озоваваш пред катедрала Свети Стефан, величествено застанала на един площад. Будапеща за 3 дни е едно достъпно вълшебно преживяване. Само на един час със самолет, а се озоваваш на едно съвсем различно място. Най-хубавата част за отсядане е еврейският квартал. Почти на всяка крачка има прекрасни, уникално аранжирани барчета. Всяко едно си има собствен дух. Още първата вечер се влюбихме Szimpla kert. Вървяхме по една малка уличка събота вечер и се натъкнахме на тълпа от влизащи в една изоставена сграда хора и трима много любезни охранители. Решихме да влезем и ние. Мястото е наистина уникално и естествено ни стана любимо. Пълно е с туристи от всякаква възраст и националност. Самата изоставена сграда отвътре е преобразена по нестандартен начин и в нея има заведения за всеки вкус. От входа първо се минава през хапването, след това - в първата зала, в която има няколко бара и приятна, не много силна музика, за която се грижи DJ. Забелязахме, че има и магазинче за сувенири на заведението, там , между баровете. Продължихме напред и се озовахме на двора. Всички места за сядане бяха направени от изхвърлени мебели, трабанчета, вани, зъболекарски стол и каквото друго може да се сетите, а на стената се прожектираше черно бял ретро филм за модните тенденции през, ако не се лъжа, 30-те години на 20 в. Част от двора беше закрита и там свиреше банда, но на двора музика нямаше, чуваше само жуженето на много хора, наистина много! Изкарахме чудесна вечер, говорихме си, без да ни се налага да викаме, за да се чуем На следващата сутрин решихме да пием кафе в същото заведение. Оказа се, че всяка неделя там има пазар на местни производители на всичко - зеленчуци, различни видове хляб, сирена, месни изделия, плодове, мед и други вкусотии. Продавачите приготвяха блюда на място, така че да можеш да опиташ продукцията. Нашият любим двор беше превърнат пък в детска забавачница, с музикални инструменти направени пак от изхвърлени материали. Наистина впечатляващо местенце! :) Откъснахме се трудно, но имахме план, който трябваше да бъде изпълнен. Отправихме се към един от прекрасните мостове свързващи Пеща с Буда. Без да усетим, вече бяхме в подножието на хълма Буда и се изкачвахме към Цитаделата. Вървяхме по чудесни пътечки и първата ни спирка беше едно красиво изкуствено водопадче с прекрасна тераска към незабравима гледка. По пътя нагоре се оказа, че има още места с панорамни гледки с удобни пейки. Успяхме да се изкачим и се озовахме пред една величествена статуя, която пази зад гърба си голямата крепост в най-високата част на града. Естествено,мястото е прекрасно обособено за туристи, със сергии за сувенири, стрелба с лък и какво ли още не. Поехме си дъх и продължихме към двореца Буда разположен на съседния хълм. Спуснахме се по пътечките и се оказахме в жилищна част на Буда. Тук архитектурата е по-различна, по-съвременна от тази в Пеща. Въпреки това пак е красиво, защото блокчета не са високи и са издържани в почти еднакъв стил. Лутайки се по уличките, стигнахме до входа на двореца Буда. Една внушителна сграда, с огромен двор, в който се помещават и няколко музея. Целият хълм е изпълнен със забележителности - място, което трябва да се види. След като разгледахме замъка, се отправихме към Рибарския бастион – постройка от кули, построена на мястото на бившия рибен пазар на тераса над Дунав, а след него към катедрала Матиас. Слязохме от хълма и се отправихме по мост обратно към Пеща, като вървяхме по крайбрежната улица в посока Парламента. Вече го бяхме видели отвисоко и сега отидохме да го разгледаме отблизо. Случихме време, в което го почистваха. Удивихме се от факта, че това се прави периодично. Парламента е достолепна сграда с чудесна архитектура, задължително трябва да бъде посетена. Оттам започнахме да се лутаме отново по красивите улици на Будапеща и просто се потапихме в атмосферата на града. Втория ден отделихме на други забележителности. Първо посетихме площада на героите и парка. Прави впечатление, че всички исторически паметници в града са много добре поддържани. После разгледахме замъка Вайдахуняд, седнахме на брега на езецето, поиграехме с патетата. До катедралата Свети Стефан стигнахме по улички, през които не бяхме минавали, за да можем да погълнем възможно повече от Будапеща. Разгледахме катедралата и операта и се отправихме към остров Маргит. Това е чудесно място за отдих в средата на Дунав. Поседяхме до пеещите и танцуващи фонтани, ядохме захарен памук и след кратка почивка, денят за разходки приключи. По пътя към хотела минахме през Паметника на обувките, направен в памет на загиналите евреи. Третия ден посетихме претъпканата с хора главна улица за shopping. Разгледахме магазинчетата за сувенири. Опитахме унгарската национална кухня и продължихме да се разхождаме из паркчетата на града. Парковете са зелени и чисти, почти във всеки има оградени места за кучета. Навсякъде има широки велоалеи и много от хората се предвижват с колела, а за туристите, естествено, има възможност да си наемат. Прекарахме само 3 дни в Будапеща, но бяха толкова приятни и наситени, че успяхме да се откъснем от всичко и да си изкараме чудно. Ваша: Авиата

Корабокрушение по желание: няколко места, където ще мечтаете да корабокруширате ! Макар и изключително редки в днешно време, проблемите с огромните круизни кораби се случват. Историята на корабокруширалия лайнер Коста в скали край Италия през януари 2012 г. обиколи света и причини сериозни притеснения и на круизните компании, и на потенциалните пътници, доведе до кризисни намаления и невероятни промоционални оферти. Наскоро друг голям лайнер изпита затруднения в открито море и за причинените неудобства, възнагради пасажерите си с две седмици безплатна луксозна почивка на Малдивите. В дългосрочен план, обаче, доверието в този туризъм не може лесно да пострада – плаванията се водят доказано по-малко рискови от пътуването със самолет и хиляди хора се включват в незабравими морски приключения всяка седмица. Така че дори и да ви се иска да попаднете по спешност и форс-мажорни обстоятелства за по-дълго на някои специални места, това едва ли ще се случи с корабокрушение. И все пак нека да помечтаем да сме принудени някой ден да прекараме повече време на тези ‘самотни’ острови, които Капитан Джеймс Кук открил някога и където се позадържал с екипажа си не за кратко: Фиджи. Омагьосани островчета, където времето е спряло, денят започва с нежен полъх, звук от екзотични чанове и аромат на цветя. Фиджи се състоят от два големи - Вити Леву и Вануа Леву - и 318 малки острова, заобиколени от ослепително синя вода и изумителни коралови рифове. Островите са осеяни с курортни комплекси, романтични спа хотели и вили, идеални за семейни почивки, меден месец и плажна романтична сватба в тесен кръг. Какво не знаете за Фиджи? • Последният случай на канибализъм, разбирай – местните са изяли няколко европейци, които са се опитвали да ги ‘цивилизоват’ се е случил през 1867 г. – не чак толкова отдавна. • Националният отбор по ръгби на Фиджи е един от най-добрите в света. • Ходенето по огън, подобно на нашето нестинарство, е една от традиционните атракции за туристи. • Фиджи е едно от местата, където новия ден настъпва най-напред; дори има официално място, където можеш да си с единия крак в днешния, а с другия в утрешния ден. Острови Кук. Коралови и вулканични тихоокеански острови, част от Нова Зеландия, където от май до октомври може да се насладите на мека тропическа почивка. Всеки от 15-те острова има собствена философия за отдих и всеки изненадва с различна и нестандартна версия за релакс, която няма нищо общо с претъпканите комплекси-кошери по целия останал свят. Какво не знаете за островите Кук? • „Здравей“на местен маорски език е ‘Киа орана!’, което буквално означава „да живееш дълго“. • o. Пукапука е един от най-северните и отдалечени острови, и има едни от най-автентичните местен колорит, обичаи, език и незасегната от външния свят култура – уникална рядкост, която все още може да се срещне в глобализирания свят. • Въпреки безбрежните морета около островите, риболовът не се практикува, а кухнята, която се предлага е силно американизирана. Тази странна симбиоза на маори и Америка предлага едно уникално преживаване, подобно на индиански резерват в централна Америка. Остров Бора Бора. Малко, бутиково, таитянско бижу, където вилите за настаняване са традиционно подскочили върху кокили над прозрачната вода. Част от Френска Полинезия, известен като най-красивия остров на света заради изобилието си от цветове и форми. Какво не знаете за Бора Бора? • Всъщност местните произнасят името Пора Пора и това означава ‘първороден’. • Половината от местното население е под 20 години. • Таитянците са ужасно гостоприемни, усмихнати и мили хора, но проявяват детска срамежливост в началото на запознанството. Ваша Авиата !

Зимата най-после приключва. Тъй като бяхме отвикнали от тежък сняг в комбинация с много минуси, ни се видя безкрайна. Непроходима. И заразна. Между измръзналите ми уши често напоследък се гонят две мисли: догодина ще зарежа колата в огромната бяла преспа до съседа и ще хвана самолет за там, където е най-топло в момента. Или където е топло винаги. Тайланд, Египет, Коста Рика или дори южните брегове на Африка и Австралия. Поне за десет дни. Защо не и цял месец... После идва втората, по-реалистична мисъл – ето, малко остана, идват пролетните изгодни Гърции, синьото гладко море, белите скали и слънце, което дълбае в душата като в лед. Преминаването от зимата към топлината на лятото, обаче, крие риска да ни развали удоволствието с настинка или дори по-тежка болест. На всеки се е случвало – дългоочаквана ваканция, бягство към топли плажове, очаквания и нови летни дрехи и... се оказва, че вместо да се насладиш на всичко това, лежиш в хотела с гърлобол и температура. Рискът е още по-голям, когато извадиш рязко тялото си от обичайните биоритми на твоя град и климат и го пуснеш да посреща Нова Година в Рио де Жaнейро, например. Как да се подготвим по-добре за дългоочакваното лято? Особено, ако го вкарваме рязко и жадно в живота си още преди да е дошло съвсем? • На първо място редовният спорт, особено аеробното натоварване, освен че гори калории, прави и тялото буквално да излъчва топлина. Това често естествено повишаване на температурата ще ви преведе здрави през всички сезони. По време на почивката не занемарявайте физическата активност и търсете такива места, където да можете да се движите сред природата. • Ако ще пътувате през зимата в далечни слънчеви страни, изберете дестинацията да е такава, че да не разбие биоритъма на организма от стреса на голямата часова разлика и смяна на три полета. Например курортите по Червено море и Арабските Емирства са подходящи маршрути за зимата. • Храненето, както винаги, е определящо. Ако се храним здравословно, приемаме мед, плодове и витамини, се аклиматизираме много по-бързо и лесно, където и да отидем. Храните богати на фитонциди: лук, чесън, хрян, горски ягоди, ряпа, боровинки са естествените противогрипни продукти. Не забравяйте, когато пътувате, да проучвате и каква кухня ви очаква по време на почивката! Понякога евтините курортни пакети са свързани и с некачествена храна. Ако имате и дете, вероятно ще се опасявате, че с него рискът да се разболее и да провали пътуването през пролетта е още по-голям. Но това реално не е така – детската имунна система може да бъде по-съвършена и силна от нашата. Не се бойте да аклиматизирате детето в различни условия от най-ранната му възраст, по този начин по-късно здравето му ще е устойчиво години напред. Пролетното море в комбинация с проста и качествена средиземноморска храна в Гърция е живителният топъл полъх, от който се нуждаем спешно и ние, и малките след грейките, замръзналите краставици, ледените преспи и влажните задушни помещения..... Ваша: Авиата

Гирлянди, топки, свещи, коледни песни, подаръци, служебни (и не само) партита и накрая боб, сарми и чувство за някаква празнота на 25-ти сутринта, въпреки опакованите кутии – очевидно прословутата магия на Коледа е в нейната предвидимост и неизменна повтаряемост всяка година по почти един и същи начин. Направете си изненадващ подарък – всяка година в седмиците преди Коледа посещавайте някой нов град и така Коледното настроение ще бъде винаги свежо, магията ще я има, а и ще се накупувате на воля с реални намаления преди края на годината. В Европа коледни базари има от векове и кметствата на всеки град се надпреварват всяка година да създадат нова уникална атмосфера и незабравими спомени на посетителите: артистични и спортни атракции, вкусно хапване, замайващи аромати на печени кестени и сладко – целта на Коледа открай време е да бъде празник на светлината и топлината през зимата. Къде и с кого през 2011 г? За семейства с деца – Прага, Чехия: 26-ти ноември – 8-ми януари 2011 Централната част на Прага е вълшебна и през други части на годината, но по време на Коледа представлява оживяла приказка без конкретна епоха. Кметството се старае да организира винаги нещо ново и все по-впечатляващо. Тази година темата е реалистична възстановка на една зимна страна на чудесата: огромна и красива елха, хорове, пеещи на живо, конски каляски и прочее празнично безвремие. За различно изживяване – Валкенбург, Холандия: 18-ти ноември– 23-ти декември 2011 Валкенбург е малъг град в близост до Манстрихт. Уникалното на Коледния базар е това градче е, че се простира километри наред... под земята, в каменна пещера. И тук цари нереално Коледно безвремие: огрени от свещи коридори, каменни скулптури и празнични чудеса. За разбирачи и ценители на вкусната храна – Брюксел, Белгия: 25-ти ноември – 1-ви януари 2011 Идеалното място за приятелски посещения или кулинарен туризъм с най-близкия човек. Базарът е разположен на пл. Св. Екатерина и впечатлява с гигантски осветено колело и ледена пързалка. На открито се предлагат уникални гурме изживявания от типа на стриди, охлюви, диви гъби и - разбира се – всевъзможни изкушения от белгийски шоколад. За най-празнично настроение – Кьолн, Германия: 21-ви ноември – 23ти декември 2011 Коледа в Германия се отбелязва по-възможно най-вдъхновяващия начин. Всяка година Кьолнският базар привлича над 2 милиона туристи с атракциите и стоките си пред Катедралата и Музея на Шоколада – средновековен пазар, кънки на лед, топло вино и пр. В Мюнхен, Дрезден и Нюрнберг също е много весело и е идеалната дестинация за изкарване с колеги и приятелски компании. За уникален спомен – Барселона, Испания: 1ви – 18-ми декември 2011 Без съмнение столицата на Каталуния оставя у всеки уникални спомени винаги, когато я посетим. На Коледа, обаче, времето край прекрасното море там е все още топло и удоволствието да се разхождаш по пъстрите улички като Ла Рамбла и същевременно да завършваш годината е неповторимо. Базарът Св. Лучия е разположен в Римския квартал и предлага сувенири, местни традиционни занаяти и лакомства. Ваша: Авиата

Планината – молът, в който се предлага живот ‘Животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!’ е казал известният комик Джордж Карлин. Бих перефразирала тази чудесна сентенция по следния начин: животът ни е толкова по-дълъг и качествен, колкото по-дълбоки и пълни са нашите вдишвания. Тъй като дишането е човешката дейност, която изисква минимално участие и никакво особено напъване, ние приемаме този процес за даденост и не му обръщаме внимание. Докато не се случи нещо да му попречи. Тогава – о, ужас – се оказва, че цялото ни тяло, съзнание и живот висят на този тънък косъм – невидимият дъх, който влиза и излиза безшумно от нас. По няколко пъти на минута. Час след час, ден след ден... Дишането е най-важното ни общуване със света. За разлика от храната и водата – другите причини да сме живи - дишането не е успяло да стигне до супермаркета, до мола, до пъстрите марки, опаковки и реклами. А всъщност е най-скъпото нещо, скъпо в мисъл на ценно. Правилното дишане поддържа всички системи, органи и клетки на организма в правилен баланс. Правилното дишане прави ума по-трезв и по-бърз. Правилното дишане се справя със стреса и предпазва от дребни и сериозни заболявания. Бичът на днешния ден е, че дишаме по-бързо и по-плитко от правилното. Нормалния брой вдишвания за минута са между 10 и 13. Ние дишаме със скоростта, с която караме колите си, тичаме за работа и спазваме крайните срокове – много по-висока от нормалната. Учестеното дишане е съвсем нормална реакция на организма към стреса. Всъщност градският въздух е толкова замърсен, че е нормално ние да го допускаме едва на прага дробовете си – плиткото дишане. Като дишаме плитко и учестено, дробовете ни не се използват с наличния си капацитет, не се прочистват и се задръстват. За капак, понеже дробовете нямат рецептори за болка, т.е. не ни болят в ежедневно състояние, ние допълнително ги замеряме с мръсотия: цигари, прах, изпарения от гориво, комини на заводи и печки, летливи съединения у дома от мокета и пе-де-че мебелите. Огромна част от всички здравословни неразположения, да не кажа всички, се коренят в неправилното дишане и некачествения въздух. До такава степен сме свикнали на ниски нива на кислород, че когато отидем на село или в планината, ни става лошо, вие ни се свят. И, както се казваше в един стар виц – иска ни се да легнем под ауспуха на колата и да си подишаме, за да се почувстваме на себе си. Затова ни се струва достатъчно постижение да се качим в планината комфортно заседнали в проходим джип, да опънем до него пикник одеало, да накладем огън за пържолки и да се сближим така с природата. До следващото лято. Лошата новина е, че макар и по-добре от нищо, тези разходки в планината не са достатъчни за дробовете. На дробовете им трябват часове активна дейност, за да изхвърлят мръсотията, да се изчеткат и отворят. Движението в планината пък раздвижва цялото тяло и всяка клетка започва да диша. Добрата новина е, че никога не е късно да открием ходенето по планински пътеки – най-безопасното и евтино пълно дишане - и да го направим част от живота си. Поне в България планини дал господ. Даже, ако се сетим да вдигнем поглед от светофара, ще видим една и над софийските молове. Който все пак се е качвал нависоко из Рила, Пирин и дори Витоша е виждал, че там е пълно с хора. Хора, които споделят тайната на планинския въздух по най-различни начини: 80 годишни баби и дядовци берат коприва и боровинки от зори до мрак, тинейджъри с колела се спускат бясно по стръмни пътеки, ездачи пришпорват конете си, безбройни групи чужденци просто обикалят нашите красоти с огромни раници на гръб и ядат боб в затънтени хижи. Или през зимата – млади хора със ски за преходи, котки и снегоходки се изкачват часове, за да се спуснат после в девствените снегове между дърветата и каменните урви. Знак, че явно споделят общата тайна мисия на дишането в планината е, че всички се поздравяват. Ако все още не сте готови за тази крайна общност на планинарите и палаткарите, човечеството е изобретило планинските курорти и спа-хотели: от малки до огромни къщички за дишане, където да комбинирате тази скучна дейност с допълнителни достижения на съвременната цивилизация – масажи, плуване, сауна. Между другото плуването е единственият спорт (ако се практикува правилно), в който дишането е в абсолютен баланс с движенията на тялото и липсата на пълна гравитация не натоварват по никакъв начин организма. Удоволствията от ски и сноуборд зимните спортове са известни – тук хубавините на дишането се споделят от играта на тялото и егото с природата – един приятен танц, който с напредъка на технологиите и икономиките става все по-лесно усвоим и достъпен. И все пак, ако сте на хотел в планината, направете усилието да зарежете обяда и да направите един преход (да, на крака) от поне 3 часа (дори и през зимата). Без спирки за цигари и бира: така без специални дихателни упражнения, дишането ви ще се забави, ще стане по-дълбоко, диафрагмите ще се сетят за функциите си и вечерта ще се чувствате истински заредени и пречистени. Ваша : Авиата

Kакво може да накара един заклет индивидуалист в пътешествията като мен да се предаде на организиран круиз? Това се питах преди 3 лета, когато една приятелка ме нави да се впуснем в тази претенциозна по мои предразсъдъци авантюра. Преди този круиз, винаги съм предпочитала да пътувам със собствен транспорт, спала съм по къмпинги, хостели, мотели без предварителна резервация – всичко това за мен беше неразделна част от свободата и удоволствието да пътуваш. Предварителното планиране е за другите, или така поне мислех тогава. Но ето ни – аз и Калина – двойка мореплавателки, поради куп съвпадения като напусната работа, приключила връзка, малко спестени пари и една НАИСТИНА изгодна оферта, включваща интересен средиземноморски маршрут и мечтаната от години Корсика. По онова време не знаех нищо за круизите, нито имах желание да организирам, обмислям, да се информирам за всичко предварително. Оказа се, че малко предварителна информация качествено подобрява прекарването и изважда максимума от инвестираните пари. Круизът е наистина едно специфично преживяване, за което никое от клишетата за друг туризъм не важи. Оттогава всяка година си подарявам по един круиз в приятна компания. Но нека ви разкажа за онзи, първия..... Имахме късмет с маршрута и времето – по Средиземно море през лятото няма опасност да се закроти вълнение, което да те държи в каютата. Преди да се кача на гигантския отвъд всеки разум кит, си представях каютата като романтично място с люлеещи се койки и миризма на влажни въжета и ром. Разбира се, няма нищо подобно – стайчето ни беше луксозно уютно и дори имахме късмета да сме в каюта със собствена веранда, която други българи, с които се запознахме дойдоха да разгледат, тъй като бяха в по-евтините каюти без прозорци или само с неотварящи се люкове. Всъщност започнах от ‘каютата’, но за мен никога стаята, в която ще спя по време на пътуване не е била от значение, а още по-малко се оказа на кораба. Цялата атмосфера на едно затворено чудо от възможности, забавления, хапвания, пийвания, плажове, десетки различни хора и екскурзиите по сменящите се с голяма скорост брегове ни завъртя в един приятен калейдоскоп, в който няма шанс да прекараш деня на леглото с книга. Никога не съм била турист за all-inclusive. Това, което ме спечели за круизите с кораб, е едно неповторимо чувство за някаква движеща се и забавляваща се мини-планета, където цари постоянен празник. Още с пристигането, а после и всяка вечер в леглата си, получавахме корабен вестник, с всякаква информация за предстоящия ден – дата, ден, какво ще бъде времето, информация за „нивото” на дадената вечер – официална, полу-официална, кежуъл. Утрешен вестник само за нас, в който ние бяхме главните герои. Калина си носеше официални рокли и токчета за ‘Капитанската вечер’. Аз, тъй като преди това си представях кораба като губещото се звено между кораба на Джак Спароу и турски ол-инклузив мравуняк с гривнички, и съответно не можех да си представя адекватен дрескод за такова нещо, носех само обичайните си дрехи. Естествено нямах никакви проблеми без малка-черна-рокля, но не посмях да се натисна за снимка с Капитана - сред изяществото на другите туристки щях да изглеждам като американка по шорти в музея на мадам Тюсо. Във вестничето също има програма на всички събития, които ще се проведат на кораба, по часове, така всеки може да избере какво да посети и най-важното - предстоящите екскурзии, както и информация за пристанищата. Още с качването на борда ни нападнаха отвсякъде с оферти, които не бива да отхвърляте с лека ръка – някои от тях наистина са толкова изгодни само в началото, а за някои от екскурзиите после може и да не се доберете. Една от изненадите за мен беше колко релаксиращо е, че до голяма степен всичко по време на круиза е уредено и предначертано. Няма го онова лутане с карта из туристически дестинации, където или търсиш най-подходящия ресторант с традиционна ресторант, или МакДоналдс като единственото сигурно място с тоалетна. Не се случва да се ядосваш, че не си се свързал с местен емигрант, който да ти покаже мястото ‘отвътре’, не прекарваш по-голяма част от времето в логистика с багаж или в угризения, че не са ти интересни музеите и галериите, които все пак обикаляш с настървение. От друга страна, круиза не те и обвързва неприятно с група съ-мореплаватели, ако това ти е неприятно, както се случва в огранизираните групи, крачещи и снимащи след чадъра на екскурзовода. Малко отклонение за семействата с деца – корабът е също така идеалната среда, която съвместява различните интереси на пътниците и ако ви дразнят децата, можете да ги избегнете, а ако имате такива (тук е мястото да споделя, че на този круиз се запознах с настоящия баща на детето ми и преминах бързо в този нов социален разред) може да намерите достатъчно интересни за тях занимания, за да успеете да си починете.Ще ви споделя малко битови подробности, които може да ви помогнат и вие да откриете удоволствията на мореплаването и така, постепенно, да обиколите света. РЕЗЕРВАЦИЯТА Проучете и изберете много внимателно круизната компания – най-известните са Роял Карибиън Круиз Лайн, Норвиджиън Круиз Лайн, Коста Круизес, MSC Круизес, Холанд Америка Круиз лайн, Селебрити Круизес, Кристал Круизес, Силвърсии круиз лайн, Принцес круизес. Те се различават по оборудване на кораба и качество на обслужване. Намерете добър круизен агент и той ще ви препоръча най-доброто решение за вас. Когато попаднете на подходяща оферта, побързайте да я резервирате, за да не я изпуснете, и след това на спокойствие решете дали да продължите – първото плащане в размер на 30% от цената на круиза трябва да направите 48 часа след резервацията. Остатъка се заплаща до 40 дни преди отплаване. Също така, вашият агент, може да ви организира и транспорта до пристанището, от където потегля круиза – самолет, влак, паркинг, ако сте с ваш транспорт и т.н. Рекламираните цени на круиза не включват разхода за това придвижване! Цените включват настаняване и храна (в различните кораби условията се различават – например в някои оферти имате възможност да се храните в почти всички ресторанти на кораба, в други – в по-ограничен брой и на бюфетни начала). Огромен брой забавления на кораба, като театър, концерти и т.н. също не се заплащат допълнително. Напитки, спа процедури, спорт и други глезотии обаче не влизат в цената. Бихте могли още в самото начало да купите и пакет напитки, т.е. да си осигурите по-евтин алкохол на борда. КАЧВАНЕ НА КОРАБА – EMBARKATION Може ви не ви е хрумвало за това – на мен не ми беше – но превземането на кораба от хиляди алчни за забавления и лукс туристи от цял свят е един съществен момент в цялото преживяване. Всяка круизна компания има свои правила, но всички те са много близки, ще започна по ред, за да добиете представа. Предлага се онлайн чек-ин, но при някои е задължително, при други – препоръчително. При Роял Карибиън няма да ви качат на кораба, ако не сте направили своят онлайн чек ин, но това пък Ви улеснява много, тъй като не чакате по опашки. При Коста и MSC онлайн чекирането е по желание, като то не ви улеснява много, т.е. дори и да го направите, отново ще трябва да минете през опашките, наравно с тези, които не са го направили. Организацията на Холанд Америика, Ошеаниа и Кристал Круизес е безупречна, там не е задължително онлайн чекирането, но за сметка на това има по 30- 40 чек-ин гишета на пристанището и всичко върви много бързо, лесно и удобно. На пристанището оставяте багажа на обозначено място, след като сте закачили на куфара си табелка с номера на каютата от резервацията. На гишетата, в зависимост от компанията или ви дават директно картата за каютата, или ви дават номер, под който да ви извикат за влизане на кораба. При първия вариант минавате сами проверката на багажа и скенер и се качвате на кораба, намирате каютата си и се забавлявате, като задължително минавате през фотограф, който ви снима за спомен. Задължително дезинфекцирате ръцете си на входа на кораба – това е международно изискване за пасажерите на корабите, защото корабът е затворена общност и заразите се разнасят изключително бързо. При вторият вариант сядате и чинно изчаквате да бъде извикан вашия номер, за да можете да се качите на кораба, обикновено в тези случаи каютите стоят отворени и вашите карти са оставени вътре на леглата, куфарите и в двата случая се доставят до вратата ви. Тук също минавате процедурата със снимките и дезинфекцията. Обикновено ако сте от първите качили се на кораба, каютата ви все още няма да бъде готова, защото точно преди няколко часа, някой си е тръгнал от нея и камериерите трябва да я изчистят изцяло. Бих ви посъветвала да се възползвате от това време, за да се ориентирате в кораба, да разгледате най-общо къде какво има, да си набележите места и барове, които искате да посетите. Също така бихте могли да се възползвате от изобилен обяд в ресторанта на самообслужване, който обикновено е на последния етаж. И така, оттук нататък ви предстои най-доброто. Надявам се да съм ви запалила за мореплавателски приключения – заслужава си дори и само, за да си набележите с едно пътуване цел на сушата, която да посетите отделно за по-дълго, или – обратното – да откриете, че някое желано от вас място, не си заслужава повече от един круиз. И кой знае, ако търсите вашия Джак Спароу, може да го намерите на някой кораб... Ваша: Авиата

Какво друго в Атина, освен концерта на Бон Джоуви на 20 юли? И да имате билети за този концерт, и да нямате, и да решите да потърсите в последния момент, и да отложите – Атина е едно място, което – дори и по време на сериозната гръцка криза – ще ви зареди с много положителна енергия. И топлина за цялата зима 2011/2012! Няма да изброявам обичайните ‘задължителни’ туристически забележителности, край които се тълпят любознателни американци в бели шорти и японци с фотоапарати. Съвсем лесно ще се ориентирате за тях – Партенона, Акропола, храмове на Зевс, Дионисос и много други забележителни руини, гробници, музеи и монастираки ;). Ако сте в Атина само за концерта и не сте в настроение за много музейно дело, особено в лятната тамошна жега, пресях за вас някои любопитни местенца за посещение и релакс. Гази (Gazi). Кварталът, около бившата газова рафинерия, за който казват, че е изстрелял Атина сред най-модерните европейски градове. Освен с истинска гурме кухня на световно ниво, модерен прочит на средиземноморската кухня и гръцки традиции, районът омагьосва с цялостната си атмосфера от претъпкани ресторанти, барове, реставрирани руини, галерии, живописни хора, модерен дизайн, изкусни графити, музикални перформънси и тъй характерното за Атина чувство за безумни контрасти на всеки ъгъл. Времето за посещение е вечер (в летните жеги гърците се размърдват истински късно) и неделя, когато няма коли, по-хладно е започват забавленията. Струва ми се, че софийските амбиции за Шишман се целят в нещо подобно на Гази. Агора – Централният пазар. Може и да не си падате по купуване и гледане на морска или изобщо храна, но подобни пазари са единственото място, където може да видите с очите си изобилието от плодовете на света, и то в най-прясно състояние. Всяка сутрин се разтоварват тонове риби, раци, дивеч, плодове, зеленчуци и десетки видове маслини. Едни гръцки подправки за гирос или гръцка салата могат да ви служат вярно месеци наред и да докарват вашите манджи да приличат почти 100% на гръцките, ако ви обхване носталгия по тази ароматна кухня. Из ресторантчетата около пазара може да се хапне дори шкембе чорба ;) Псири (Psiri). Главният конкурент на Гази – район с безкрайни сокаци кафенета, таверни, театри, клубове, магазинчета за сувенири и галерии на една крачка от площад Монастираки и главните шопинг улици. Въпреки, че е силно популярно сред туристите и е критикувано заради комерсиализираните търговци, викачи пред заведенията и цените си, мястото е уникално приятно. Има особен дух, шум и аромат и е много шарено заради стотиците говорещи, разпускащи, пушещи и разхождащи се хора. Сандалите на Мелисинос. В Атина се намира магазинчето на този култов грък, който с творчеството си е влязъл в задължителната литература в американските университети. Сандалите, които прави, са толкова известни, колкото и стиховете му и са били носени от Джон Ленън, Пол Макартни и Гари Купър. Ако се интересувате от литература, сандали или любопитни факти, вижте www.melissinos-poet.com или намерете начин да посетите живата история в атинското му дюкянче ;) Ваша: Авиата
© 2026 Aviata Всички права запазени.
WebDesignBG