БИО-ВЪЗДУХ на достъпни цени

Планината – молът, в който се предлага живот

‘Животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!’ е казал известният комик Джордж Карлин. Бих перефразирала тази чудесна сентенция по следния начин: животът ни е толкова по-дълъг и качествен, колкото по-дълбоки и пълни са нашите вдишвания. Тъй като дишането е човешката дейност, която изисква минимално участие и никакво особено напъване, ние приемаме този процес за даденост и не му обръщаме внимание. Докато не се случи нещо да му попречи. Тогава – о, ужас – се оказва, че цялото ни тяло, съзнание и живот висят на този тънък косъм – невидимият дъх, който влиза и излиза безшумно от нас. По няколко пъти на минута. Час след час, ден след ден...

Дишането е най-важното ни общуване със света. За разлика от храната и водата – другите причини да сме живи - дишането не е успяло да стигне до супермаркета, до мола, до пъстрите марки, опаковки и реклами. А всъщност е най-скъпото нещо, скъпо в мисъл на ценно. Правилното дишане поддържа всички системи, органи и клетки на организма в правилен баланс. Правилното дишане прави ума по-трезв и по-бърз. Правилното дишане се справя със стреса и предпазва от дребни и сериозни заболявания.

Бичът на днешния ден е, че дишаме по-бързо и по-плитко от правилното. Нормалния брой вдишвания за минута са между 10 и 13. Ние дишаме със скоростта, с която караме колите си, тичаме за работа и спазваме крайните срокове – много по-висока от нормалната. Учестеното дишане е съвсем нормална реакция на организма към стреса. Всъщност градският въздух е толкова замърсен, че е нормално ние да го допускаме едва на прага дробовете си – плиткото дишане. Като дишаме плитко и учестено, дробовете ни не се използват с наличния си капацитет, не се прочистват и се задръстват. За капак, понеже дробовете нямат рецептори за болка, т.е. не ни болят в ежедневно състояние, ние допълнително ги замеряме с мръсотия: цигари, прах, изпарения от гориво, комини на заводи и печки, летливи съединения у дома от мокета и пе-де-че мебелите.

Огромна част от всички здравословни неразположения, да не кажа всички, се коренят в неправилното дишане и некачествения въздух. До такава степен сме свикнали на ниски нива на кислород, че когато отидем на село или в планината, ни става лошо, вие ни се свят. И, както се казваше в един стар виц – иска ни се да легнем под ауспуха на колата и да си подишаме, за да се почувстваме на себе си. Затова ни се струва достатъчно постижение да се качим в планината комфортно заседнали в проходим джип, да опънем до него пикник одеало, да накладем огън за пържолки и да се сближим така с природата. До следващото лято.

Лошата новина е, че макар и по-добре от нищо, тези разходки в планината не са достатъчни за дробовете. На дробовете им трябват часове активна дейност, за да изхвърлят мръсотията, да се изчеткат и отворят. Движението в планината пък раздвижва цялото тяло и всяка клетка започва да диша. Добрата новина е, че никога не е късно да открием ходенето по планински пътеки – най-безопасното и евтино пълно дишане - и да го направим част от живота си. Поне в България планини дал господ. Даже, ако се сетим да вдигнем поглед от светофара, ще видим една и над софийските молове.

Който все пак се е качвал нависоко из Рила, Пирин и дори Витоша е виждал, че там е пълно с хора. Хора, които споделят тайната на планинския въздух по най-различни начини: 80 годишни баби и дядовци берат коприва и боровинки от зори до мрак, тинейджъри с колела се спускат бясно по стръмни пътеки, ездачи пришпорват конете си, безбройни групи чужденци просто обикалят нашите красоти с огромни раници на гръб и ядат боб в затънтени хижи. Или през зимата – млади хора със ски за преходи, котки и снегоходки се изкачват часове, за да се спуснат после в девствените снегове между дърветата и каменните урви. Знак, че явно споделят общата тайна мисия на дишането в планината е, че всички се поздравяват.

Ако все още не сте готови за тази крайна общност на планинарите и палаткарите, човечеството е изобретило планинските курорти и спа-хотели: от малки до огромни къщички за дишане, където да комбинирате тази скучна дейност с допълнителни достижения на съвременната цивилизация – масажи, плуване, сауна. Между другото плуването е единственият спорт (ако се практикува правилно), в който дишането е в абсолютен баланс с движенията на тялото и липсата на пълна гравитация не натоварват по никакъв начин организма. Удоволствията от ски и сноуборд зимните спортове са известни – тук хубавините на дишането се споделят от играта на тялото и егото с природата – един приятен танц, който с напредъка на технологиите и икономиките става все по-лесно усвоим и достъпен.

И все пак, ако сте на хотел в планината, направете усилието да зарежете обяда и да направите един преход (да, на крака) от поне 3 часа (дори и през зимата). Без спирки за цигари и бира: така без специални дихателни упражнения, дишането ви ще се забави, ще стане по-дълбоко, диафрагмите ще се сетят за функциите си и вечерта ще се чувствате истински заредени и пречистени.

Ваша : Авиата