Коктейли с градски имена

Помня първия си коктейл в едно слънчевбрягско капанче, забъркано в непретенциозна водна чаша, но без да се пестят съставките – много водка, много Калуа и кола. Блек Рашън – на времето звучеше адски гъзарско, мистериозно и някакси чужбинско. Сега вече всеки знае да бърка коктейли с екзотични имена, с които можеш да обиколиш света за една вечер (ако оцеляваш на дълги разстояния и разнообразие): Манхатън, Сингапур слинг, Куба Либре, Кайпириня, Блу Хаваи, Лонг Айлънд Айс Ти. Откъде идват имената на коктейлите и защо дори  Пернишкият Бейлис (2 бози и една голяма гроздова) носи името на град? :)

Манхатън (Manhattan), наричан още царят на коктейлите (уиски, сладък вермут, битър и черешка) е сервиран за първи път в центъра на Ню Йорк в далечната 1870 г. на коктейл, организиран от майката на Уинстън Чърчил в името на американския президент. Според друга легенда създателят на коктейла е барман на Бродуей през 60те години на 19 в. Оттогава този силен вкус обикаля изисканите събирания на американския елит и често се превръща в герой на филми, романи и музикални парчета.

Белини (Bellini): един уникален като вкус и произход коктейл, идващ от малко италианско рибарско градче, в провинция Генуа на Италианската Ривиера Портофино, където растат бели праскови. Градът е едно от най-красивите средиземноморски пристанища. Съдържа прясно пюре от бели праскови и шампанско Вев Клико.

Харлемски нощи (Harlem Nights): създаден в легендарния ню йоркски клуб Lenox Lounge през 1939 г. и любимо питие, очевидно през дългите безсънни нощи, на джаз звезди като Били Холидей, Джон Колтрейн и Майлс Дейвис – и това, ако не е добра препоръка!

Потен Колумбиец (Sweating Colombian): Интересно име за напитка, което не звучи особено апетитно, но  е ужасно вкусен коктейл с полъх на латино нощи в Колумбия. Съдържа водка, Калуа (ликьор кафе), канелен шнапс и сметана.

Куба Либре: една класика, която всеки сигурно е пробвал – ром, кола, лимонов сок, лайм. Приготвен е за първи път в Хавана през 1900 година, когато американските войници смесват кубински ром и Кока-Кола и с този коктейл вдигат наздравици произнасяйки тост „За свободна Куба“ (в превод - „Viva Cuba libre“).

Блек Рашън (Black Russian)/Уайт Рашън (White Russian): оригиналният коктейл не съдържа кола, а когато има е известен и под името Dirty Black Russian. Всъщност този коктейл няма никаква директна връзка с Русия, а е получен от вдъновението на Gustave Tops, барман от Белгия, който през 1949 г. в Hotel Metropole в Брюксел, го сервира в чест на американския посланик на Люксембург. Руската връзка е само заради водката – водата на руснаците в очите на Европа и Америка. Белият близнак на коктейла съдържа сметана.

Кайпириня (Caipirinha): душата на Бразилия е национален коктейл на Бразилия, съдържащ Cachaça (Кашаса), захар и лайм, а Cachaça е най-често срещаната дестилирана алкохолна напитка в Бразилия. Тя е подобна на ром, но се получава от ферментацията на сока на захарната тръстика, който след това се дестилира. Ако не можете да се класирате на Бразилския Фестивал, където се излива в огромни количества, следващия път си я поръчайте на плажа и гледайте да е наистина с Кашаса.

Сини Хаваи (Blue Hawaii): едва ли някой може да си представи островите, плажовете, морето и небето на Хаваи да не е синьо. Явно над това е размишлявал и Harry Yee, барман в Хилтън  (Hilton Hawaiian Village Resort and Spa) през 1957, когато създава този коктейл, за да изпробва новия  за времето си продукт: Blue Curacao (синьо кюрасо). Съдържа малко ром, малко водка, повече кюрасо и още повече ананасов сок.

Кралицата на Лондон (London Queen): съдържа вермут, портокалов сок, шнапс праскова и ром.Какво повече може да се каже за нещо истинско, произхождащо от Великобритания?

Панама (Panama): още един латино коктейл с бренди, crème de cacao и сметана. Едно плътско удоволствие от началото на 20в. от място на света, където нещата изглеждат по-лесни, животът тече по-бавно и красиво.

Long Island Iced Tea: в компания от млади и буйни американци, често се стига до този коктейл като предизвикателство колко може да носиш на пиене. Вероятно, защото съдържа една неаристократична мешавица от водка, джин, текила, ром, трипъл сек, понякога и малко кола в натъпкана до горе огромна чаша с лед. Всъщност коктейлът има аристократичен произход, който очевидно се бъзика с пиенето на чай, и е идеален за освежаване в горещи нощи: забъркан за първи път през 70те на 20 в. От Robert (Rosebud) Butts, барман в  Oak Beach Inn, Вавилон, Лонг Айлънд, Ню Йорк.

Водата на Валенсия (Agua de Valencia) е изискан коктейл от cava (шампанско), портокалов сок, водка и джин. Сервира се като сангрията, в щедри и зашеметяващи кани. За първи път е забъркан от Constante Gil в Café Madrid de Valencia Валенсия, Испания. Сравнително нов коктейл, от края на 20 в., който години наред е неизвестен на широката публика, но обичан от ценители на бутиковото. Създаден, за да ‘отвърне’ на удара на баските, които наричат ‘водата на Билбао’ най-доброто шампанизирано вино на региона си.

Чикаго: бренди, портокалов ликьор, битер, шампанско. Типичен северен американски вкус, който отваря сетивата за неподозирани предизвикателства и постижения.

Ваша : Авиата