Kакво може да накара един заклет индивидуалист в пътешествията като мен да се предаде на организиран круиз? Това се питах преди 3 лета, когато една приятелка ме нави да се впуснем в тази претенциозна по мои предразсъдъци авантюра. Преди този круиз, винаги съм предпочитала да пътувам със собствен транспорт, спала съм по къмпинги, хостели, мотели без предварителна резервация – всичко това за мен беше неразделна част от свободата и удоволствието да пътуваш. Предварителното планиране е за другите, или така поне мислех тогава.
Но ето ни – аз и Калина – двойка мореплавателки, поради куп съвпадения като напусната работа, приключила връзка, малко спестени пари и една НАИСТИНА изгодна оферта, включваща интересен средиземноморски маршрут и мечтаната от години Корсика. По онова време не знаех нищо за круизите, нито имах желание да организирам, обмислям, да се информирам за всичко предварително. Оказа се, че малко предварителна информация качествено подобрява прекарването и изважда максимума от инвестираните пари. Круизът е наистина едно специфично преживяване, за което никое от клишетата за друг туризъм не важи. Оттогава всяка година си подарявам по един круиз в приятна компания. Но нека ви разкажа за онзи, първия.....
Имахме късмет с маршрута и времето – по Средиземно море през лятото няма опасност да се закроти вълнение, което да те държи в каютата. Преди да се кача на гигантския отвъд всеки разум кит, си представях каютата като романтично място с люлеещи се койки и миризма на влажни въжета и ром. Разбира се, няма нищо подобно – стайчето ни беше луксозно уютно и дори имахме късмета да сме в каюта със собствена веранда, която други българи, с които се запознахме дойдоха да разгледат, тъй като бяха в по-евтините каюти без прозорци или само с неотварящи се люкове. Всъщност започнах от ‘каютата’, но за мен никога стаята, в която ще спя по време на пътуване не е била от значение, а още по-малко се оказа на кораба. Цялата атмосфера на едно затворено чудо от възможности, забавления, хапвания, пийвания, плажове, десетки различни хора и екскурзиите по сменящите се с голяма скорост брегове ни завъртя в един приятен калейдоскоп, в който няма шанс да прекараш деня на леглото с книга.
Никога не съм била турист за all-inclusive. Това, което ме спечели за круизите с кораб, е едно неповторимо чувство за някаква движеща се и забавляваща се мини-планета, където цари постоянен празник. Още с пристигането, а после и всяка вечер в леглата си, получавахме корабен вестник, с всякаква информация за предстоящия ден – дата, ден, какво ще бъде времето, информация за „нивото” на дадената вечер – официална, полу-официална, кежуъл. Утрешен вестник само за нас, в който ние бяхме главните герои. Калина си носеше официални рокли и токчета за ‘Капитанската вечер’. Аз, тъй като преди това си представях кораба като губещото се звено между кораба на Джак Спароу и турски ол-инклузив мравуняк с гривнички, и съответно не можех да си представя адекватен дрескод за такова нещо, носех само обичайните си дрехи. Естествено нямах никакви проблеми без малка-черна-рокля, но не посмях да се натисна за снимка с Капитана - сред изяществото на другите туристки щях да изглеждам като американка по шорти в музея на мадам Тюсо.
Във вестничето също има програма на всички събития, които ще се проведат на кораба, по часове, така всеки може да избере какво да посети и най-важното - предстоящите екскурзии, както и информация за пристанищата. Още с качването на борда ни нападнаха отвсякъде с оферти, които не бива да отхвърляте с лека ръка – някои от тях наистина са толкова изгодни само в началото, а за някои от екскурзиите после може и да не се доберете. Една от изненадите за мен беше колко релаксиращо е, че до голяма степен всичко по време на круиза е уредено и предначертано. Няма го онова лутане с карта из туристически дестинации, където или търсиш най-подходящия ресторант с традиционна ресторант, или МакДоналдс като единственото сигурно място с тоалетна. Не се случва да се ядосваш, че не си се свързал с местен емигрант, който да ти покаже мястото ‘отвътре’, не прекарваш по-голяма част от времето в логистика с багаж или в угризения, че не са ти интересни музеите и галериите, които все пак обикаляш с настървение. От друга страна, круиза не те и обвързва неприятно с група съ-мореплаватели, ако това ти е неприятно, както се случва в огранизираните групи, крачещи и снимащи след чадъра на екскурзовода.
Малко отклонение за семействата с деца – корабът е също така идеалната среда, която съвместява различните интереси на пътниците и ако ви дразнят децата, можете да ги избегнете, а ако имате такива (тук е мястото да споделя, че на този круиз се запознах с настоящия баща на детето ми и преминах бързо в този нов социален разред) може да намерите достатъчно интересни за тях занимания, за да успеете да си починете.
Ще ви споделя малко битови подробности, които може да ви помогнат и вие да откриете удоволствията на мореплаването и така, постепенно, да обиколите света.
РЕЗЕРВАЦИЯТА
КАЧВАНЕ НА КОРАБА – EMBARKATION
На пристанището оставяте багажа на обозначено място, след като сте закачили на куфара си табелка с номера на каютата от резервацията. На гишетата, в зависимост от компанията или ви дават директно картата за каютата, или ви дават номер, под който да ви извикат за влизане на кораба. При първия вариант минавате сами проверката на багажа и скенер и се качвате на кораба, намирате каютата си и се забавлявате, като задължително минавате през фотограф, който ви снима за спомен. Задължително дезинфекцирате ръцете си на входа на кораба – това е международно изискване за пасажерите на корабите, защото корабът е затворена общност и заразите се разнасят изключително бързо.
При вторият вариант сядате и чинно изчаквате да бъде извикан вашия номер, за да можете да се качите на кораба, обикновено в тези случаи каютите стоят отворени и вашите карти са оставени вътре на леглата, куфарите и в двата случая се доставят до вратата ви. Тук също минавате процедурата със снимките и дезинфекцията.
Обикновено ако сте от първите качили се на кораба, каютата ви все още няма да бъде готова, защото точно преди няколко часа, някой си е тръгнал от нея и камериерите трябва да я изчистят изцяло. Бих ви посъветвала да се възползвате от това време, за да се ориентирате в кораба, да разгледате най-общо къде какво има, да си набележите места и барове, които искате да посетите. Също така бихте могли да се възползвате от изобилен обяд в ресторанта на самообслужване, който обикновено е на последния етаж.
И така, оттук нататък ви предстои най-доброто. Надявам се да съм ви запалила за мореплавателски приключения – заслужава си дори и само, за да си набележите с едно пътуване цел на сушата, която да посетите отделно за по-дълго, или – обратното – да откриете, че някое желано от вас място, не си заслужава повече от един круиз. И кой знае, ако търсите вашия Джак Спароу, може да го намерите на някой кораб...
Ваша: Авиата

© 2026 Aviata Всички права запазени.
WebDesignBG