Поклонение пред света с раница на гръб: безценно

Сигурно имате приятели, които са ходили за по месец в Индия, обикаляли са Тибет или са слугували в истински манастир на затънтен остров. Или пък са тръгнали за Тайланд само с една раница с буркан майонеза и мини кроасани. Или пък доброволно са помагали на бедни деца в Африка. Ако нямате такива познати, то е защото в България все още се страхуваме да не се изгубим в големия свят. Защото ни се струва, че едно околосветско приключение може да бъде и много скъпо, и много опасно. И, общо взето, невъзможно.

Имам новина за вас: стотици хиляди хора и в момента правят околосветско пътешествие и с това изживяват приключение, което ги променя завинаги. Взимат си неплатен отпуск (да, успяват някакси) и в рамките на месеци или година обикалят десетки градове, без да повтарят.

Всъщност всеки може. И ти можеш. Грабвай най-близкия си човек и започвайте да планирате.

Чувам вече обичайните извинения:
- Вече съм стар(а) за такива работи.
По-млади, за съжаление не ставаме. И именно затова днес сме по-млади от утре и животът е прекалено кратък, за да го съкращаваме сами допълнително. Животът е прекалено кратък, за да почиваме винаги край мързелив басейн или цели вечери на една и съща маса с ракийка в ръка.

- Скъпо е.
Би могло да е скъпо, ако очаквате уредено и платено ядене по 5 пъти на ден, алкохол на корем, масажи и шопинг по магазините в курорта. Но истинското пътешествие означава да правиш детайлни планове, да се информираш, да четеш, да се прехвърляш от автобус на влак, да се запознаваш с месни хора или други обикалящи света, с които да се храниш и да спиш по квартири и мотели. С все повече безумно поскъпващия живот тук, обикалянето на страните от Южна Америка, Африка, Близкия Изток, Азия и дори САЩ би могло да излезе по-евтино, отколкото, ако си стоиш у дома.

Да бъдеш напълно свободен поне веднъж през живота си, е нещо за което си заслужава усилията. Пътешествието без стотици вещи, дрехи, без задължения по работа, без сложни отношения с познати и близки, така разширява съзнанието, че е животът след едно дълго пътуване ще е по-щастлив и подреден отвсякога. Защото пътувайки и виждайки 2 и 200 във всяка различна култура, човек започва да прави разлика между важните неща (напр. кариера), истински важните неща (да работиш, това което обичаш и искаш) и кои са най-важните за самия живот (да бъдеш в съгласие със себе си).

Това е и най-важното при взимането на решението да оставиш нещата у дома на stand by и да предприемеш тази авантюра: дали ти лично искаш и си готов да избягаш временно от всичко, за да бъдеш със самия себе си и да не ти пука, че може да те обявят за луд. Когато се върнеш, пълен с приключения, незабравими моменти и енергията на Мачу Пикчу, Патагония, Тадж Махал, Ангкор Ват и всички други малки и големи чудеса на света гравирани в мозъка ти, ще погледнеш с нови очи на всичко, което си построил досега и ще го подобриш качествено.

Ваша: Авиата