Блог

Будапеща е една от най-интересните като архитектура столици на Европа. Хубаво е да можеш да вървиш с часове без окото ти да се измори да разглежда. Както си вървиш по някоя от уличките и си се улисал в красивите и почти навсякъде реставрирани сгради, се озоваваш пред катедрала Свети Стефан, величествено застанала на един площад. Будапеща за 3 дни е едно достъпно вълшебно преживяване. Само на един час със самолет, а се озоваваш на едно  съвсем различно място. Най-хубавата част за отсядане е еврейският квартал. Почти на всяка крачка има прекрасни, уникално аранжирани барчета. Всяко едно си има собствен дух. Още първата вечер се влюбихме Szimpla kert. Вървяхме по една малка уличка събота вечер и се натъкнахме на тълпа от влизащи в една изоставена сграда хора и трима много любезни охранители. Решихме да влезем и ние. Мястото е наистина уникално и естествено ни стана любимо. Пълно е с туристи от всякаква възраст и националност. Самата изоставена сграда отвътре е преобразена по нестандартен начин и в нея има заведения за всеки вкус. От входа първо се минава през хапването, след това - в първата зала, в която има няколко бара  и приятна, не много силна музика, за която се грижи DJ. Забелязахме, че има и магазинче за сувенири на заведението, там , между баровете. Продължихме напред и се озовахме на двора. Всички места за сядане бяха направени от изхвърлени мебели, трабанчета, вани, зъболекарски стол и каквото друго може да се сетите, а на стената се прожектираше черно бял ретро филм за модните тенденции през, ако не се лъжа, 30-те години на 20 в. Част от двора беше закрита и там свиреше банда, но на двора музика нямаше, чуваше само жуженето на много хора, наистина много! Изкарахме чудесна вечер, говорихме си, без да ни се налага да викаме, за да се чуем  На следващата сутрин решихме да пием кафе в същото заведение. Оказа се, че всяка неделя там има пазар на местни производители на всичко - зеленчуци, различни видове хляб, сирена, месни изделия, плодове, мед и други вкусотии. Продавачите приготвяха блюда на място, така че да можеш да опиташ продукцията. Нашият любим двор беше превърнат пък в детска забавачница, с музикални инструменти направени пак от изхвърлени материали. Наистина впечатляващо местенце! :) Откъснахме се трудно, но имахме план, който трябваше да бъде изпълнен. Отправихме се към един от прекрасните мостове свързващи Пеща с Буда. Без да усетим, вече бяхме в подножието на хълма Буда и се изкачвахме към Цитаделата. Вървяхме по чудесни пътечки и първата ни спирка беше едно красиво изкуствено водопадче с прекрасна тераска към незабравима гледка. По пътя нагоре се оказа, че има още места с панорамни гледки с удобни пейки. Успяхме да се изкачим и се озовахме пред една величествена статуя, която пази зад гърба си голямата крепост в най-високата част на града. Естествено,мястото е прекрасно обособено за туристи, със сергии за сувенири, стрелба с лък и какво ли още не. Поехме си дъх и продължихме към двореца Буда разположен на съседния хълм. Спуснахме се по пътечките и се оказахме в жилищна част на Буда. Тук архитектурата е по-различна, по-съвременна от тази в Пеща. Въпреки това пак е красиво, защото блокчета не са високи и са издържани в почти еднакъв стил. Лутайки се по уличките, стигнахме до входа на двореца Буда. Една внушителна сграда, с огромен двор, в който се помещават и няколко музея. Целият хълм  е изпълнен със забележителности - място, което трябва да се види. След като разгледахме замъка, се отправихме към  Рибарския бастион – постройка от кули, построена на мястото на бившия рибен пазар на тераса над Дунав, а след него към катедрала Матиас. Слязохме от хълма и се отправихме по мост обратно към Пеща, като вървяхме по крайбрежната улица в посока Парламента. Вече го бяхме видели отвисоко и сега отидохме да го разгледаме отблизо. Случихме време, в което го почистваха. Удивихме се от факта, че това се прави периодично. Парламента е достолепна сграда с чудесна архитектура, задължително трябва да бъде посетена. Оттам започнахме да се лутаме отново по красивите улици на Будапеща и просто се потапихме в атмосферата на града. Втория ден отделихме на други забележителности. Първо посетихме площада на героите и парка. Прави впечатление, че всички исторически паметници в града са много добре поддържани. После разгледахме замъка Вайдахуняд, седнахме на брега на езецето, поиграехме с патетата. До катедралата Свети Стефан стигнахме по улички, през които не бяхме минавали, за да можем да погълнем възможно повече от Будапеща. Разгледахме катедралата и операта и се отправихме към остров Маргит. Това е чудесно място за отдих в средата на Дунав. Поседяхме до пеещите и танцуващи фонтани, ядохме захарен памук и след кратка почивка, денят за разходки приключи. По пътя към хотела минахме през Паметника на обувките, направен в памет на загиналите евреи. Третия ден посетихме претъпканата с хора главна улица за shopping. Разгледахме магазинчетата за сувенири. Опитахме унгарската национална кухня и продължихме да се разхождаме из паркчетата на града. Парковете са зелени и чисти, почти във всеки има оградени места за кучета. Навсякъде има широки велоалеи и много от хората се предвижват с колела, а за туристите, естествено, има възможност да си наемат. Прекарахме само 3 дни в Будапеща, но бяха толкова приятни и наситени, че успяхме да се откъснем от всичко и да си изкараме чудно.   Ваша: Авиата    

Какво друго в Атина, освен концерта на Бон Джоуви на 20 юли? И да имате билети за този концерт, и да нямате, и да решите да потърсите в последния момент, и да отложите – Атина е едно място, което – дори и по време на сериозната гръцка криза – ще ви зареди с много положителна енергия. И топлина за цялата зима 2011/2012! Няма да изброявам обичайните ‘задължителни’ туристически забележителности, край които се тълпят любознателни американци в бели шорти и японци с фотоапарати. Съвсем лесно ще се ориентирате за тях – Партенона, Акропола, храмове на Зевс, Дионисос и много други забележителни руини, гробници, музеи и монастираки ;). Ако сте в Атина само за концерта и не сте в настроение за много музейно дело, особено в лятната тамошна жега, пресях за вас някои любопитни местенца за посещение и релакс. Гази (Gazi). Кварталът, около бившата газова рафинерия, за който казват, че е изстрелял Атина сред най-модерните европейски градове. Освен с истинска гурме кухня на световно ниво, модерен прочит на средиземноморската кухня и гръцки традиции, районът омагьосва с цялостната си атмосфера от претъпкани ресторанти, барове, реставрирани руини, галерии, живописни хора, модерен дизайн, изкусни графити, музикални перформънси и тъй характерното за Атина чувство за безумни контрасти на всеки ъгъл. Времето за посещение е вечер (в летните жеги гърците се размърдват истински късно) и неделя, когато няма коли, по-хладно е започват забавленията. Струва ми се, че софийските амбиции за Шишман се целят в нещо подобно на Гази. Агора – Централният пазар. Може и да не си падате по купуване и гледане на морска или изобщо храна, но подобни пазари са единственото място, където може да видите с очите си изобилието от плодовете на света, и то в най-прясно състояние. Всяка сутрин се разтоварват тонове риби, раци, дивеч, плодове, зеленчуци и десетки видове маслини. Едни гръцки подправки за гирос или гръцка салата могат да ви служат вярно месеци наред и да докарват вашите манджи да приличат почти 100% на гръцките, ако ви обхване носталгия по тази ароматна кухня. Из ресторантчетата около пазара може да се хапне дори шкембе чорба ;) Псири (Psiri). Главният конкурент на Гази – район с безкрайни сокаци кафенета, таверни, театри, клубове, магазинчета за сувенири и галерии на една крачка от площад Монастираки и главните шопинг улици. Въпреки, че е силно популярно сред туристите и е критикувано заради комерсиализираните търговци, викачи пред заведенията и цените си, мястото е уникално приятно. Има особен дух, шум и аромат и е много шарено заради стотиците говорещи, разпускащи, пушещи и разхождащи се хора. Сандалите на Мелисинос. В Атина се намира магазинчето на този култов грък, който с творчеството си е влязъл в задължителната литература в американските университети. Сандалите, които прави, са толкова известни, колкото и стиховете му и са били носени от Джон Ленън, Пол Макартни и Гари Купър. Ако се интересувате от литература, сандали или любопитни факти, вижте www.melissinos-poet.com или намерете начин да посетите живата история в атинското му дюкянче  ;)   Ваша: Авиата    

Или 5 мои причини да се влюбя най-банално в Барселона   Отговорът може да ви изненада – каталунците са едни от най-красивите мъже в света, но... Барселона е едно от малкото места , където това няма значение :). Барселона ще ви занимава, забавлява, нахрани, напие и стопли, ще ви остави без дъх, ще ви държи заета до пълно изтощение и забрава. Аз не обичам прехвалените дестинации, които стават хит, всички ги налазват и се влюбват в тях. Из форумите пише едни и същи празни неща: в Барселона е много хубаво, страхотно е и снимки на различни хора на едни и същи места.  Затова пристигам в Барселона през май малко по-критична, отколкото трябва. Първите ми впечатления са за напечен влажен град с атмосферата и качествата на Варна, блъсканица от туристи и заведения като в Слънчев Бряг. И после се заредиха разликите... - Гауди. Барселона предлага уникално арт, дизайн, архитектурно изживяване. Целият град носи магията на неземния Антонио Гауди и само, за да обиколите спокойно основните му 9 ‘чудеса’, ще ви трябва седмица: електрическите лампи на Plaça Reial, Къща Vicens, Саграда Фамилия, парка Güell, къща Calve, Къща Batlló, Къща Mila. В ‘танцуващите’ в цветове и форми къщи осъзнаваш, че по принцип всичко в този свят е възможно, стига да го измислиш и да имаш волята да го направиш. - Тапас (Tapas). В тесните учлички на латинския квартал а и навсякъде из града изобилства от малки претъпкани ресторантчета, в които храната е изложена на тезгяха и сам си избираш какво искаш (с посочване, особено ако не говориш испански или зад бара е някой захилен  каталунец). Културата на дребните мезенца (несъвместима дума за гастрономията на испанците :)) ми става любима след първата топяща се в устата панирана сепия, пастет от глиган върху някаква много вкусна филийка, митично хамонче с маслини... Понякога ядеш неща, които не знаеш точно какви са, но са невероятно вкусни – като например в някаква квартална кръчмичка в 5 сутринта, в която закусват таксиметровите шофьори. Чувала съм необясними мнения като: в Барселона е хубаво, но яденето е гадно – Барселона предлага толкова голямо разнообразие и пиетет към храненето, че винаги може да си намериш нещо много вкусно, дори и да не обичаш типична средиземноморска кухня, морски дарове и дивечови пастети. - Кава – каталунското шампанско. Всяко място си има традиционно питие, в Каталуния местната гордост е това леко вино с приятен тръпчив вкус и свежи мехурчета, което върви добре към всяка трапеза.  Употребява се с голямо удоволствие в крайбрежните ресторанти, в малките претъпкани барове, на плажа, на хълма над града, откъдето се разкрива вълщебна гледка и през деня, и през нощта. Като цяло впечатлението ми е, че Барселона е градът, който никога не спи... - Съпътстващата Коста (Брава и Дорада). На север и на юг от Барселона върви панорамна ж.п. линия, която спира в малки уютни курортчета, в които можеш да избегаш от фиестата на града и де се отдадеш на целодневна сиеста.  В някои градчета като Sitges, се връщаш векове назад в средновековното спокойствие на замъци, надвесени над ослепителното море, където ресторантчетата са вдълбани направо в скалите и калдаръмите на криволичещи древни улички. На тези места времето спира, отнасяш се и над кана сангрия, и най-обикновените препечани филийки с домат и зехтин ти се струват като храна за богове. Този древен дух, всъщност, е обхванал и самата Барселона: изтритите от векове стъпки мозайки, дългите сенки на вътрешните дворове, вечните морски вълни... Както всяка година, фестивалът на Барселона La Mercè ще се проведе в края на септември 2011 – над 600 културни и гастрономически събития в рамките на седмица. И един специален подарък за първия или следващия път в Барселона: един малък страхотен ресторант, който препоръчват местните познавачи: http://www.4gats.com/ Ваша : Авиата  

Селото е модерно! Знаете ли колко хора по света дават пари, за да посещават автентични селски къщи из най-затънтените точки на света? Това, което имаме в изобилие в България в Бали например е обект на огромен интерес от туристите – спартански къщички, в които можеш сам да си набереш нещо за закуска и да се почувстваш като древен човек, да не ползваш електричество, да си лягаш със залеза и да се откажеш доброволно от всички модерни приумици, които те правят зависим от стреса. Огромна част от младите хора в щатите и Европа след гимназия прекарват по минимум един месец в обикаляне на екзотични дестинации само с по една раница на гръб и 100 долара в джоба в оцеляване сред селската пустош на света. Все още в България комфортът на почивката не е свързан с това откъсване, затова и на повечето места никнат гигантски хотели, добре опаковани в мокет, кабели, интернет и малки сини плочки и всичко гони петте звезди като някаква заветна цел.  Само че сте се сблъсквали и с обратната страна на този лукс, нали? Оглушителна музика в ресторанта, бюфет с ограничен избор, но за сметка на това – отвратително качество, запушена тоалетна, за която техникът все няма време, влажни кърпи, които никой не сменя дни наред, масажист, който не успява да дойде от съседния град, падащи брави на врати и гардероби... А всъщност може да е много по-уютно и наистина разтоварващо – не е казано, че трябва да доиш крава за сутрешните палачинки, просто може следващия път, когато решиш да почиваш – със или без натрапчивата идея за спа на всяка цена – да вземеш нещата в свои ръце. Селският туризъм предлага нещо просто, но гарантирано – спокойствие, грижовно обслужване и здравословна храна. - Мароко, Essaouira: Една популярна дестинация сред пътешествениците: невероятните плажове на Джими Хендрикс и Боб Марли, където може да хипарстваш и сега, вдъхновен от ориенталско гостоприемство и проста храна. - Нова Зеландия: Изумителни пейзажи, не населявани никога от човешко същество, гледки от Властелина на пръстените, 15 хиляди километра морски бряг (това е почти 1/3 от обиколката на Земята), вулкани и глетчери – нещо като пътуване в Космоса, но на по-приемливa цена :) - Австрия: Уж традиционното място за скиори и посетители на Виена крие невероятни възможности за селски туризъм – винарни, манастири и стари замъци предлагат хотелско настаняване и исторически атракции като Dürnstein например (затворът на Ричард Лъвското Сърце). - Моравско село – ето и нещо у нас - само на една малка крачка от гъмжащото Банско, този комплекс предлага уникална възможност за почивка сред истинската красота на природата и здравословно пречистване с био храна, едно от единствените сертифицираните за биоземеделие места в България. - Родопи с. Беден – още едно непопулярно място на откраднат рай – съвсем близо до Девин, това селце предлага уютно настаняване, космическа гледка и овче кисело мляко с ръчно набрани горски плодове за закуска. Ваша: Авиата    

Капитан Джак Спароу или вечерна рокля: Kруизът предлага каквото си поискате !   Какво си представяте като чуете думата ‘круиз’? Огромен кораб пълен с американски пенсионери? Вечерни рокли, цигулки и потъването на Титаник? Огромен пътуващ комплекс, с който достигаш до непознати брегове като модерен завоевател? Всъщност круизът е едно пътешествие, което предлага реалната възможност да участваш в приказка, в някакъв прекрасен  филм, мореплавателска тръпка – нещо, което никое друго пътуване не може да ти даде. Круизната почивка много зависи от избора на компанията и кораба. Модерните круизни компании предлагат изключителна сигурност и лукс. Надпреварват се да измислят изумителни забавления, кулинарни предложения, всевъзможни спортове, спа удоволствия, магазини и глезотийки. И всичко това по вълшебни маршрути и брегови екскурзии, до които си достигнал, без да ставаш от леглото си, без да ти липсва нищо на света и без напрежението от чакални, прашни пътища, автобусни седалки, билети, трафик, портфейл на колана и постоянно пренасян багаж. Ключовата дума за круиз-вакацията е: разнообразие. На един голям луксозен кораб можеш в един ден да играеш баскетбол, да посетиш цирк, да караш зимни кънки, да танцуваш, да играеш в казино, да гледаш театрално представление, докато се подкрепяш с азиатска, френска или средиземноморска храна и всичко това, само за да запълниш времето до слизането на някой Карибски остров за малко плаж. И след всичката тази възможна активност, всеки, който го е изпитал знае, че няма по голямо вълшебство от това  да легнеш вечер на открита палуба с питие в ръка и да гледаш билионите звезди, които светят там горе, като че ли само за теб... Внимавайте с кого сте на круиз, защото в тази магическа среда, влюбването в хората, с които си е силно вероятно :) ! Едни от най-известните и големи кораби по сините морета са: • Queen Mary 2 (QM2): уникален лайнер като дизайн, техника и функционалност, най-известния в света, с който от 2004 всички се опитват да се мерят • Oasis of the Seas: на този лайнер има дори зелени площи, паркове и акватеатър • Costa Concordia: плаващ храм на удоволствията с няколко басейна със стъклени покриви, невероятен спа център 6,000 m2, 4D кино • MSC Splendida : този съвременен и модерен кораб е снабден с най-иновативните системи за гарантиране на енергийно спестяване и опазване на околната среда, отличен с названието "MSC Splendida ECO SHIP" Не на последно място, много от круизите са създадени специално за семейства с деца, като предлагат удобства и забавления за малките, които трудно иначе могат да ви дойдат на ума или за които иначе ще ви трябва половин година да организирате.   WELCOME ON BOARD ! :)   Ваша : Авиата      

Авиата мечтае: има места, които дори не можем да сънуваме, а може да видим на живо! Не знам дали вярвате в свършека на света през 2012 година. Не знам дали аз вярвам, че в рамките на нашето поколение може да видим някакви страшни промени на живота, който познаваме, такъв, какъвто си е. Обаче вярвам, че има неща, които не трябва да отлагаме за след година (когато ще имаме по-голяма заплата), за след 10 (когато децата вече ще са вече пораснали), за след 20 (когато няма да има какво друго да има да правим, освен да пътуваме), за след 30 (когато ще започваме нов живот), за след 40 (когато най-после ще имаме време и за всичко пропуснато)... Те са там – чудесата на света и ни чакат всеки ден, от векове, има ги и са изумителни, без значение дали ние изобщо някога ще ги посетим. И аз също така вярвам, че ако се докоснеш лично до уникалността и красотата на нашата планета, тя може да промени живота ти завинаги, да те накара да търсиш нещо по-добро всеки ден и от себе си, и от работата си, и от другите. Защото колкото и време да имаме – дай Боже – на този свят, то винаги е недостатъчно, за да го запълним с достатъчно удоволствия, вълшебни моменти и уникални преживявания. Ето местата, които мечтая да посетя – те са на една ръка разстояние със самолет и на цял космос от нас като емоция и енергия: • Кристалният свят на Сваровски, Австрия (Swarovski Kristallwelten Museum) • Мраморните пещери в Чили (Capillas de Marmol) • Плитвичките езера, Хърватска (Plitvice Lakes) • Анянг, Китай (Yuanyang Rice Fields) • Сините пещери на о. Закинтос, Гърция • Водопадът Seljalandsfoss, Исландия Желая ви вълшебен Великден! Ваша : Авиата  

  Помня първия си коктейл в едно слънчевбрягско капанче, забъркано в непретенциозна водна чаша, но без да се пестят съставките – много водка, много Калуа и кола. Блек Рашън – на времето звучеше адски гъзарско, мистериозно и някакси чужбинско. Сега вече всеки знае да бърка коктейли с екзотични имена, с които можеш да обиколиш света за една вечер (ако оцеляваш на дълги разстояния и разнообразие): Манхатън, Сингапур слинг, Куба Либре, Кайпириня, Блу Хаваи, Лонг Айлънд Айс Ти. Откъде идват имената на коктейлите и защо дори  Пернишкият Бейлис (2 бози и една голяма гроздова) носи името на град? :) Манхатън (Manhattan), наричан още царят на коктейлите (уиски, сладък вермут, битър и черешка) е сервиран за първи път в центъра на Ню Йорк в далечната 1870 г. на коктейл, организиран от майката на Уинстън Чърчил в името на американския президент. Според друга легенда създателят на коктейла е барман на Бродуей през 60те години на 19 в. Оттогава този силен вкус обикаля изисканите събирания на американския елит и често се превръща в герой на филми, романи и музикални парчета. Белини (Bellini): един уникален като вкус и произход коктейл, идващ от малко италианско рибарско градче, в провинция Генуа на Италианската Ривиера Портофино, където растат бели праскови. Градът е едно от най-красивите средиземноморски пристанища. Съдържа прясно пюре от бели праскови и шампанско Вев Клико. Харлемски нощи (Harlem Nights): създаден в легендарния ню йоркски клуб Lenox Lounge през 1939 г. и любимо питие, очевидно през дългите безсънни нощи, на джаз звезди като Били Холидей, Джон Колтрейн и Майлс Дейвис – и това, ако не е добра препоръка! Потен Колумбиец (Sweating Colombian): Интересно име за напитка, което не звучи особено апетитно, но  е ужасно вкусен коктейл с полъх на латино нощи в Колумбия. Съдържа водка, Калуа (ликьор кафе), канелен шнапс и сметана. Куба Либре: една класика, която всеки сигурно е пробвал – ром, кола, лимонов сок, лайм. Приготвен е за първи път в Хавана през 1900 година, когато американските войници смесват кубински ром и Кока-Кола и с този коктейл вдигат наздравици произнасяйки тост „За свободна Куба“ (в превод - „Viva Cuba libre“). Блек Рашън (Black Russian)/Уайт Рашън (White Russian): оригиналният коктейл не съдържа кола, а когато има е известен и под името Dirty Black Russian. Всъщност този коктейл няма никаква директна връзка с Русия, а е получен от вдъновението на Gustave Tops, барман от Белгия, който през 1949 г. в Hotel Metropole в Брюксел, го сервира в чест на американския посланик на Люксембург. Руската връзка е само заради водката – водата на руснаците в очите на Европа и Америка. Белият близнак на коктейла съдържа сметана. Кайпириня (Caipirinha): душата на Бразилия е национален коктейл на Бразилия, съдържащ Cachaça (Кашаса), захар и лайм, а Cachaça е най-често срещаната дестилирана алкохолна напитка в Бразилия. Тя е подобна на ром, но се получава от ферментацията на сока на захарната тръстика, който след това се дестилира. Ако не можете да се класирате на Бразилския Фестивал, където се излива в огромни количества, следващия път си я поръчайте на плажа и гледайте да е наистина с Кашаса. Сини Хаваи (Blue Hawaii): едва ли някой може да си представи островите, плажовете, морето и небето на Хаваи да не е синьо. Явно над това е размишлявал и Harry Yee, барман в Хилтън  (Hilton Hawaiian Village Resort and Spa) през 1957, когато създава този коктейл, за да изпробва новия  за времето си продукт: Blue Curacao (синьо кюрасо). Съдържа малко ром, малко водка, повече кюрасо и още повече ананасов сок. Кралицата на Лондон (London Queen): съдържа вермут, портокалов сок, шнапс праскова и ром.Какво повече може да се каже за нещо истинско, произхождащо от Великобритания? Панама (Panama): още един латино коктейл с бренди, crème de cacao и сметана. Едно плътско удоволствие от началото на 20в. от място на света, където нещата изглеждат по-лесни, животът тече по-бавно и красиво. Long Island Iced Tea: в компания от млади и буйни американци, често се стига до този коктейл като предизвикателство колко може да носиш на пиене. Вероятно, защото съдържа една неаристократична мешавица от водка, джин, текила, ром, трипъл сек, понякога и малко кола в натъпкана до горе огромна чаша с лед. Всъщност коктейлът има аристократичен произход, който очевидно се бъзика с пиенето на чай, и е идеален за освежаване в горещи нощи: забъркан за първи път през 70те на 20 в. От Robert (Rosebud) Butts, барман в  Oak Beach Inn, Вавилон, Лонг Айлънд, Ню Йорк. Водата на Валенсия (Agua de Valencia) е изискан коктейл от cava (шампанско), портокалов сок, водка и джин. Сервира се като сангрията, в щедри и зашеметяващи кани. За първи път е забъркан от Constante Gil в Café Madrid de Valencia Валенсия, Испания. Сравнително нов коктейл, от края на 20 в., който години наред е неизвестен на широката публика, но обичан от ценители на бутиковото. Създаден, за да ‘отвърне’ на удара на баските, които наричат ‘водата на Билбао’ най-доброто шампанизирано вино на региона си. Чикаго: бренди, портокалов ликьор, битер, шампанско. Типичен северен американски вкус, който отваря сетивата за неподозирани предизвикателства и постижения. Ваша : Авиата    

Санторини: едно от 100те най-големи удоволствия в живота! :) Нищо, което може да те подготви за удоволствието от експериментите на природата, не е достатъчно, за да имаш реална представа за чудото наречено Санторини. Този цикладски остров (от островната група Циклади, в Егейско море) е доказателство, че хармонията между човешкия малък ум и космическата интелигентност може да съществува и да оцелява през вековете. Обичайно приключението Санторини започва от Ия - най-красивият залез на планетата според туристическите гидове. Като цяло, да си на Санторини е като да обиколиш няколко планети в една седмица: червените скали на Червения плаж, където е като на Марс; лунният пейзаж на все още дишащия вулкан, където сярата постоянно пуска облаци; белите фасади на накацалите по планините къщи и морскосини църкви като домове на някакви омагьосани същества; златно-виолетовите залези над пламналата вода като на Меркурий; белите корабчета-играчки на Нептун в невероятно синьото море... В допълнение, там никога не вали дъжд, а островът е засаден с магически лозя, които дават уникалното вино "Лава". Само по себе си то е достатъчно, за да се влюбиш завинаги в това място. И сред всичко това (и многото котки) може съвсем бързо да се върнеш в света на лукса и комфорта и да отпразниваш съвършенството на света в изомително уютни ресторантчета и барове в Париса, Фира и Камари. Накацали по камъните сред лабиринти от павирани улички, които водят към открития син хоризонт, се крият градини с ярки и упояващи цветя и най-сладките фрапета, риби, калмари и тиквички на света. Санторини е остров с истински вулкан, който избухнал здраво през 1400 година пр.н.е. и потопил централните части на острова. Според документалните филми e възможно именно вулканът да е станал скрит герой в самата Библия като е предизвикал страхотен катаклизъм, черен дим и цунами чак до Египет, описани като десетте наказания за египетския народ, при бягството на Мойсей и евреите от робство (мрак, дъжд от жаби, червена вода и т.н.). По отвесните вулканични скали, високи около 300м. до белите върхове се стига или със стръмен лифт или на гърба на прословутите гръцки магаренца, клатещи се по тясна пътека нагоре. В този момент обикновено всички започват да възпроемат действителността през фотографския обектив и губят представа за реалния свят. Какво уникално още предлага Санторини:- Възможност за неземна сватба, без кич и прекалена сладникавост - Незабравима магия за всички влюбени пътешественици - Свежа естественост и уют, който разбива напъните на туристическите брошури и надхвърля очакванията Ваша: Авиата      

Стокхолмският синдром е заразен :) "B град Стокхолм, на една съвсем обикновена улица, в една съвсем обикновена къща живее най-обикновено шведско семейство с фамилното име Свантесон. Това семейство се състои от един най-обикновен баща, от една най-обикновена майка и от три най-обикновени деца — Босе, Бетан и Дребосъчето." Не знам дали много се бях замисляла, че покрива над това най-обикновено семейство, на който живее един най-обикновен Карлсон, се намира в град Стокхолм преди да отида там. В самия град осъзнах накуп и много други уникални и велики неща, които шведите са дали на света, освен Астрид Линдгрен и нейните герои: IKEA (няма как да не го сложа на второ място), Volvo, Ericsson (е, можеше спокойно да е и Nokia или дори Apple), H&M, ABBA, разбира се – шведската маса, сауната и други много секси и тренди неща днес. За население от 9.3 млн тези неща са удивително постижение! Както и най-чистият град в Европа, в който колоезденето е може би по-уредено от всяка друга столица. Най-чистият град е и най-скъпият за живеене, но пък за туризъм си заслужава всяка крона. В Стокхолм е ключово за доброто изкарване да бъдете в хотел в центъра. Тук е мястото да спомена, че скандинавските страни са ми направили впечатление с малко странна хотелска култура – дори хотели среден клас предлагат стаи тип каюта с падащи от стените койки за морски вълци, като вратата може да се затвори единствено с мощен ритник, докато лежиш на леглото, тъй като е много тясно. Вероятно това е свързано с морската култура на бившите викинги или с липсата на място като в Япония. Затова пък хотелите в Швеция предлагат невероятни закуски, поради култовото си отношение към храненето, с което всичко при тях започва и свършва. В Стокхолм трябва да се види музея Vasamuseum, в който има цял викингски кораб, изваден от дъното на морето и стария град Gamla Stan. Цяла Швеция е изключително подходяща за риболов, спа или почивка с деца, тъй като освен храненето, културата на шведите се отнася с голям респект към многочленните семейства и улеснява изключително пътуването с деца. Ето и още едно 100% шведско предложение с носталгичен вкус, на което не може да се откаже:Roxette 24 юли 2011 г. Гьотеборг. За да сме честни – има и концерт планиран за София за 29 май. За всички останали още едно предложение: Coldplay, 28 юни, Гьотеборг, Швеция – Where the Action Is Festival. И сега за всички над 21 год. - (как можех да забравя) още една култоваистински шведска марка - Absolut Vodka. Както подобава на музей заводка, Absolut има своя дворец от лед в родния си град Стокхолм.Absolut Icebar е култова туристическа забележителност, която предлаганесравнимо с нищо изживяване - дори и в най-горещите дни, вътре е -5градуса, а интериорът, мебелите, чашите и всичко останало е от чистлед. Дизайнът на бара се прави всяка година от най-модерните световниархитекти и художници. Ваша: Авиата

Фестивал на Огъня или Пролетното почистване като изкуство Странни хора са испанците, ако сте забелязали – тичат по улиците пред стада пощръклели бикове (Празникът Сан Фермин), размахват червен плащ пред още по-настървен бик (Корида), или пък масово се замерят до удавяне с домати по улиците (фестивалът Ла Томатина). Аз обаче ще ви занимая с поредния спектакъл, единствен по рода си, който наближава този месец: Фаите във Валенсия. Незабравимо зрелище за всички възрасти – децата особено много се забавляват на Фестивала на огъня заради гигантските кукли и всеобщата пукотевица, разбира се. Подарете си пролетна средиземноморска разходка на този уникален пиро-фестивал и гърмете до насита! Празникът: Фаите (на испански: Las Fallas) са официален празник в област Валенсия. Провеждат се всяка година от 14 до 19 март във Валенсия, Аликанте, Кастейон и мнозинството от по-малките градове и села в областта. Този празник произхожда от средновековната традиция през пролетта да се изнасят на улиците и изгарят всички стари мебели, вещи и дюшеци от сено, ползвани през есента и зимата. В средата на 19 в.,общината във Валенсия взима решение да забрани традиционните палежи на стари мебели и вещи по улиците, като задължава гражданите да ги изнасят извън града. В началото на 20 век, Общината решава да възроди традицията, но видоизменена - палежите могат да се провеждат, но само ако купчините боклуци добият приемлив и неокаян вид. Вместо обичайните стари и мръсни предмети, дюшеци и мебели, по улиците изникват странни фигури, направени от същите материали – нещо като инсталации на днешното концептуално изкуство. Това са и първите Фаи. Днес Фаите са се превърнали в изцяло туристическа атракция, произведения на изкуството, привличаща милиони туристи всяка година.  Всички фаи, по традиция се изгарят точно в полунощ на 19 срещу 20 Март, като Фаята-победител получава привилегията да бъде изгорена 1 час по-късно. Любопитен факт е че всяка година, една от малките фаи получава от файерското жури специална награда — правото да не бъде изгорена и се съхранява в Музея на Фаите във Валенсия. Малко и за Валенсия: Това е третият по население град в Испания (след Мадрид и Барселона) с около 807 396 жители (2006). Разположен е при вливането на река Турия в Средиземно море, столица на автономна област Валенсия и провинция Валенсия. Масивните реконструкции и строежи през последните 10 години са превърнали Валенсия в много интересна и привлекателна дестинация с топъл климат и здравословна кухня. Освен пролетната фиеста на огъня, интерес представлява възможността за първи плаж за годината на Playa de Malvarosa и  Playa e Levante o de la arenas. До тях се стига с метро до гара Eugenia Vines или Arenas. Ваша: Авиата    

Бирен фестивал или романтична вечеря в Прагаили защо не и двете? Всеки път, когато отида в Прага, не мога да се начудя на тази уникална комбинация от аристократична Европа, Манхатънски лайфстайл и човешките следи на източноевропейския постсоциализъм. Вече 20 години тази уникална комбинация привлича хиляди чужденци, особено американци, да живеят, да работят, да творят в града. Или може би именно хилядите така наречени expats са допринесли за създаването на този уникален град – в момента той е сериозен финансов, кино и културен център на Средна Европа. Подобно на Варшава и невероятно красивата Будапеща. Но космполитният дух, културните мероприятия и нощният живот на Прага са без точен аналог. Още преди десет години в Прага можеше да се яде истинско крем-брюле, с правилната топяща се констистенция и чуплива коричка отгоре, нещо твърде показателно за културния напредък на една държава :) В Прага може да се ходи по много пъти за най-различни неща. Идеалната дестинация за откраднат уикенд със съпруг, любовница или приятели. Все още цените са учудващо разумни за някои неща и шопингът също гарантира добро прекарване. Както и концертите и изложбите в изключителните зали на Рудолфинум. Или гигатските отвъд въображението DJ партита в известните клубове и зали на Прага. Аз лично не се уморявам да ходя само и само заради невероятните малки ресторантчета от класата на Париж и Сохо, които сервират неподражаемо вкусно световните специалитети и вина. И, разбира се, заради бирата – в Чехия се пие и се произвежда най-хубавата бира в Средна и Източна Европа. Което веднага ми напомня да ви кажа, че този май (12-28 май 2011 г.) в Прага за четвърти път ще се проведе световен бирен фестивал, реплика на Октобър Фест в Мюнхен. Мероприятието се провежда в огромни шатри със страхотно похапване и забавления, а сервитьори в национални облекла сервират 70 чешки марки бири в стъклени кани. Идеално за групови посещения като тиймбилдинги. Не пропускайте!И в заключение – ето едно невероятно шоу, което много точно изразява уникалния дух на Прага: модерна технология и начин на мислене върху аристократична осанка с история и традиции: http://www.youtube.com/watch?v=bCls5Q6Nn5g Ваша: Авиата